Читать «Софи» онлайн - страница 175

Не толкова забавно, разбира се, колкото изражението му, когато научи, че му е откраднал госпожица Барингтън.

Куентин беше доволен. Не можеше да си обясни как е възможно брат му да е такъв глупак, че да прости на онова момиченце след всичко, което му бе сторило. А как изобщо можеше да я обича, ето това вече не бе в състояние да си представи.

Но той наистина я обичаше. И възнамеряваше да се ожени за нея въпреки факта, че щяха да започнат да гледат на него като на най-големия глупак. Миналата седмица в клуба беше подочул Никълъс да казва на не по-малко ограничения си най-добър приятел лорд Хънтли за плана си да го направи. Не че плановете му бяха някаква тайна. Из цял Лондон се говореше, че плащал дълговете на госпожица Барингтън като сватбен подарък.

Негово височество се усмихна презрително. Не се съмняваше, че слуховете са верни. Точно така би се отнесъл брат му към жената, която обича. Именно поради тази причина онова, което възнамеряваше да направи, щеше да бъде още по-приятно. Джобовете на Никълъс щяха да олекнат с хиляди лири стерлинги, но тази инвестиция щеше да му донесе само разбито сърце.

Колкото до него самия, той щеше да има удоволствието да обяви за втори път пред висшето общество, че неговият съвършен, привилегирован брат отново е станал на глупак заради госпожица Барингтън. Колко сладко щеше да бъде да разкрие още тъмни петна по привидно безупречната му фасада. Толкова сладко, колкото и начина, по който щеше да го злепостави пред родителите им. В техните очи той беше нещо много повече от това, което бе в действителност. Крайно време беше да осъзнаят, че всъщност нямаше нищо общо с несравнимото същество, което величаеха така сляпо.

Усмихна се отново при мисълта какво щяха да направят и да кажат, като открият, че лорд Доброта и Светлина е възнамерявал да се ожени за същото момиче, което го бе опозорило. Ако нещо можеше да ги накара да осъзнаят колко са грешили по отношение на Никълъс, то беше именно това. А когато по-късно обяснеше как е прелъстил госпожица Барингтън, за да спаси Колин от извършването на ужасна грешка, те несъмнено щяха да прехвърлят върху него част от обожанието, което изпитваха към брат му.

— Ама, Куентин! Как можеш да, се усмихваш така? Не виждам какво смешно има в това; езикът на брат ти се поду и той едва не се задуши — смъмри го майка му.

Младият мъж моментално стана сериозен.

— Нито пък аз. Просто се възхищавах на твърдостта, с която е изтърпял това изпитание.

Несъмнено лорд Образец за подражание не се бе оплакал нито веднъж през въпросния труден период.

— Да. Държа се изключително твърдо — съгласи се маркизата и лицето й светна от гордост, както ставаше винаги, когато заговореше за безценния си първороден син. — Бедничкият не се оплака нито веднъж, макар да имаше основателна причина за това.