Читать «Софи» онлайн - страница 174

— Хайде, хайде, хубава Софи. Не може да ме мислиш за чак толкова глупав, та да повярвам, че Никълъс те е допуснал тук единствено благодарение на доброто си сърце? — Пристъпи още по-близо. — Добрият стар Колин е в състояние да бъде прекрасен, благороден джентълмен, но не е от тези, които прощават.

Софи отстъпи назад.

— Е, значи не познавате добре брат си, милорд. Той е прекрасен, благороден и не е злопаметен. Бихте направили добре да последвате примера му.

Негово височество пристъпи напред.

— О! Но аз точно това възнамерявам да направя. И обещавам да докажа, че съм също толкова благороден и далеч по-прекрасен в леглото от брат си. Всъщност, макар да не съм просташки едър като него, ме смятат за великан сред мъжете… и то изключително умел великан, ако разбираш какво имам предвид.

Младата жена наистина го бе разбрала, но нямаше намерение да му го каже.

— Говорите със загадки, милорд — сопна се тя, — загадки, чийто отговор нямам интерес да науча. А сега, ако обичате, си гледайте работата и ме оставете аз да си гледам моята. Нямам време за такива глупости.

И понечи да мине, но Куентин я стисна за раменете и я притисна към вратата. След това почти допря лицето си в нейното и изсъска:

— Значи не обичаш загадки, така ли? Чудесно. Тогава ще говоря направо. Знам, че брат ми е взел каквото може от теб. Всички в Лондон го знаят. Миналата седмица срещнах скъпия Колин в нашия клуб. И знаеш ли какво правеше? — Тъй като тя не отговори, той изръмжа: — Хвалеше се как те ухажвал, покорил, прелъстил и след това — отритнал. Доста подходящо отмъщение за начина, по който го посрами, а?

— Не! Не ти вярвам! — извика Софи. — Не може да е вярно!

Никълъс никога не би сторил подобно нещо.

Но ако не беше вярно, откъде щеше да знае Куентин, че брат му я бе ухажвал и покорил? Буца заседна в гърлото й. Колкото и да не й се искаше да го признае, отговорът обясняваше действията на Никълъс.

— Вярвай, защото е точно така.

— Защо правите това, Куентин? — прошепна младата жена почти разплакана.

— Защото ми харесваш и искам да те имам в леглото си. Ти си много хубава.

Този път се усмихна, протегна ръка и докосна една къдрица.

— А ако откажа?

— Ами в такъв случай ще кажа на родителите си коя си и лично ще те съпроводя до Лондон, за да те предам на твоите кредитори. Уверявам те, че никой няма да ме спре да го направя. Ако не си забелязала, да ти кажа, че скъпите мама и татко залагат много на любимия си наследник — почти изплю последните думи той. За нейна изненада негово височество я пусна и направи крачка назад. — Сега ви оставям, скъпа ми госпожице Барингтън, да свършите работата, за която проявявате такова нетърпение, и да размислите над казаното от мен. Очаквам ви в спалнята си не по-късно от полунощ.

И след като се поклони едвам-едвам, отмина нататък.

Тя го проследи с поглед, докато отчаянието я обвиваше като мъгла. Трябваше да напусне това място. Веднага.

Куентин се бе разположил на канапето в гостната с чаша мадейра в ръка и слушаше разказа на майка си за неотдавнашните неприятни преживявания на Никълъс във връзка с две парчета ананасов сладкиш. Докато тя описваше страданията му в подробности, младият мъж си взе бележка да запомни тази слабост на скъпия си брат и да се възползва от нея. Колко забавно щеше да бъде да наблюдава как възвишеният граф Линдхърст се обрива и не успява да стигне навреме до тоалетната пред очите на цялото висше общество.