Читать «Софи» онлайн - страница 161

— Да не искаш да кажеш, че ти си поставила плодовата торта в подноса на негово височество?

Софи кимна, изпълнена с желанието някой да я застреля и да я отърве от страданията й. После отчаяно изрече:

— Когато отидох за закуската на нейно височество, видях, че в неговия поднос няма нищо сладко, з-затова сложих там по едно парче, което взех от д-другите два подноса. Помислих си, ами… — Подсмръкна и поклати глава. — …Негово височество се държи толкова мило с мен, че просто не можах да понеса мисълта да остане без сладкиш. Той толкова обича плодовите торти. А вместо това го убих.

— О, Софи, какво глупаво, глупаво дете си само — възкликна госпожица Стюарт и я прегърна. — Не си го убила. Утре… най-много вдругиден той ще бъде на крака, и то в много добро състояние. Подобно нещо се е случвало и преди и той винаги е оцелявал.

— Но аз се чувствам толкова виновна. Аз…

— Шшт! — прекъсна я по-възрастната жена и я прегърна отново. — Не си знаела, че ананасите не му понасят. Направила си го от добро сърце. Сигурна съм, че нейно височество ще се съгласи с мен, когато й кажеш.

— Да кажа… на нейно височество? — повтори притеснено девойката.

Камериерката кимна.

— Разбира се, че трябва да й кажеш. Бедната ни господарка се чуди как така тези две парчета от плодовия сладкиш са се озовали върху подноса на сина й и се притеснява да не би злодеянието да се повтори. Ако й кажеш това, което разказа и на мен, и обещаеш да не повториш грешката си, ще я успокоиш.

Софи се замисли над думите й, а след това се съгласи, макар и неохотно:

— Да, струва ми се, че трябва да си призная, макар да нямам представа откъде ще намеря смелост.

— Предполагам както намери смелост да признаеш грешката си за случката с госпожица Мейхю. — Вдигна падналото на земята боне с маргаритки и нареди: — А сега отивай в леглото. Можеш да приключиш… — Погледна към шкафа за дрехи. — С, това, което правиш с шапките, утре сутринта.

Девойката се подчини, макар да не се чувстваше изморена.

Подобно на следобеда нощта също й се стори безкрайна. Не можеше да заспи от притеснение заради предстоящата изповед; въртя се и се мята, докато най-накрая

Панси се принуди да се премести в леглото на Фанси, за да може все пак да дремне. На сутринта Софи се чувстваше толкова изтощена от тревога, че едва се надигна. Но все пак го направи и побърза да отиде първо при нейно височество. Предпочиташе да приключи колкото се може по-скоро с разговора, от който се страхуваше.

Госпожица Стюарт я посрещна на вратата и я информира, че лейди Бересфорд току-що си е легнала, след като цяла нощ се е грижила за Никълъс. Едновременно разочарована и изпълнена с облекчение, Софи слезе да закуси, а после помага цял ден на Панси да кърпи чаршафите на семейството. Едва вечерта събра отново смелост да застане пред маркизата.

Оказа се обаче, че нейно височество не е в покоите си, а е отишла да посети сина си. Твърдо решена да не прекара още една подобна нощ, младата жена се зае отново с подреждане на шапки в очакване завръщането на своята господарка. Когато най-сетне чу отварянето на вратата на спалнята, стомахът й се сви. Неохотно се отправи към съседното помещение.