Читать «Софи» онлайн - страница 160

Не я сдържаше на едно място, затова се движеше неспокойно из стаите на нейно височество, като пренареждаше и поправяше всичко, което попаднеше пред погледа й. Дори подреди шапките на своята господарка според цветовете.

В ръцете й попадна едно боне, украсено със синя сатенена пандела и букетче маргаритки. При вида на деликатните цветчета младата жена прекрати трескавата си дейност. Сърцето й се сви от мъка и тя заплака. Искаше да преживее живота си заедно с Никълъс, но знаеше, че желанието и е неосъществимо.

О, как копнееше да го прегърне отново, да усети силните му ръце и топлото му тяло. Жадуваше да чуе гласа му, прегракнал от желание, от нежност, докато шепнеше името й. А целувките му…

Софи въздъхна и затвори очи, като си представи, че устните му са притиснати в нейните. Погълната от мечтите си, тя все още стоеше на същото място, когато влезе госпожица Стюарт.

— Божичко, дете! Какво правиш още тук? — възкликна тя и се намръщи. — Минава полунощ.

Полунощ? Боже милостиви! Никълъс очевидно бе дори по-зле, отколкото предполагаше. Много по-зле… може би на смъртно легло. Очите й се насълзиха. Най-голямото й желание в момента бе да научи нещо за него; сведе глава, за да скрие мъката си, и отвърна:

— Исках да свърша някои неща, преди да си легна.

Очевидно гласът й бе прозвучал много нещастно, тъй като личната камериерка се озова моментално до нея. Вгледа се в лицето й и промълви:

— Ама ти плачеш. Какво се е случило?

Тя изглеждаше толкова мила, толкова състрадателна, че Софи пусна бонето, притисна се към нея и заплака.

— Хайде, хайде, скъпа — каза госпожица Стюарт, като я потупваше по гърба. — Нищо не може да е чак толкова лошо.

— О-още по-л-лошо е дори — изхлипа девойката.

Другата жена въздъхна.

— Е, плачът няма да го подобри. Така най-много да се поболееш и тогава положението със сигурност ще стане още по-лошо. — Потупа я още няколко пъти по гърба. — Предлагам да се поуспокоиш и да ми кажеш какво е станало. Кой знае? Може да успея да помогна. Дори да не мога, вероятно ще ти стане по-добре, като споделиш проблемите си.

Софи се замисли върху думите й. Ако някой бе в състояние да изслуша човек, без да го съди, това несъмнено бе госпожица Стюарт. Освен това тя бе сред малцината, на които можеше да се довери да запазят тайната й. Девойката вдигна глава, срещна погледа й и прошепна:

— Мисля, че убих лорд Линдхърст.

Вместо да се изуми, както бе предполагала, личната камериерка на лейди Бересфорд само се намръщи.

— Убила ли си го? — Поклати глава, видимо объркана. — За какво говориш? Негово височество не е мъртъв. Лично го видях преди не повече от десет минути.

— Е, може още да не е мъртъв, но вероятно няма да дочака разсъмването. О, госпожице Стюарт! Не съм искала да го отровя, наистина не съм искала! Исках само да бъда сигурна, че ще има някакъв сладкиш към закуската си.

Камериерката я наблюдава безизразно в продължение на няколко секунди, а след това погледът й проблесна.