Читать «Софи» онлайн - страница 159

Изражението, от което толкова се страхуваше, се появи отново на лицето на лейди Бересфорд. Без да откъсва очи от нея, тя се сопна:

— Е? Не ни дръж в напрежение, Хари! Какво се е случило на Колин?

— Ял е сладкиш с кайсии и ананас — заяви маркизът с толкова мрачно изражение, сякаш съобщаваше, че синът му е бил прострелян.

Съпругата му моментално отмести поглед от Софи към него, а на лицето й се изписа ужас.

— Какво? Но как е могло да се случи подобно нещо? Готвачката знае много добре, че не трябва да му сервира нищо с ананас. Виждала е колко зле се чувства от него.

— Не понася ананас ли? — извика Софи и изведнъж също се почувства зле.

— Точно така — отвърна лорд Бересфорд. След това насочи вниманието си към своята съпруга и рече: — Сладкишът е бил в подноса със закуската на Колин, но като че ли никой няма представа как е попаднал там. Готвачката и Мег се кълнат, че не е бил в подноса. Джулиъс се кълне, че е бил. — Поклати глава. — На всичкото отгоре на него му стана зле, когато посрещахме лейди Чадуик и дъщеря й.

— Бедничкият. Колко неприятно за него — промълви маркизата. — Надявам се, че нашите гостенки са разбрали?

Негово височество изсумтя.

— Не. Не разбраха. Е, поне момичето не разбра, и по-добре. Тя е такава ексцентричка, колкото и Бръмбли и…

— О, да върви по дяволите момичето — възкликна съпругата му и махна нетърпеливо. — Къде е Колин?

— В покоите си. Госпожа Пикстън му даде от своите лекове и приготви специална баня. Преди да тръгна насам, Джордж му помагаше да влезе във ваната.

— Бедното ми момченце. Трябва да отида веднага при него — заяви лейди Бересфорд, седна в леглото и отхвърли завивките. — Мястото на една майка е до сина й, когато той е болен.

— О, не! Не, милейди. Не трябва да ставате от леглото — извика Софи и се спусна да я възпре.

След като бе отровила Никълъс, най-малкото, което можеше да направи, бе да се погрижи вместо него за майка му.

Маркизата обаче, махна с ръка.

— Спокойно, момиче. Чувствам се чудесно. Върви да ми донесеш някоя роба. Пурпурният кашмир би трябвало да свърши добра работа.

— Но вие не можете… не трябва! Болестта може да се върне и дори по-лошо — възпротиви се младата жена, като хвърли отчаян поглед към своя господар.

Той само сви рамене.

— Отбележи този ден в календара си, скъпа. Ти току-що стана свидетелка на чудо, достойно да бъде отбелязано в медицинските анали.

— Но…

Негово височество поклати глава.

— Всичко ще бъде наред, помни ми думата. Хайде, сега направи каквото ти казва тя. Смея да кажа, че в този момент на Колин малко майчини грижи не биха му били излишни.

Софи срещна погледа му за миг, след това преглътна мъчително и сведе глава, за да скрие напиращите сълзи.

— Да, милорд. Както желаете — отвърна задавено.

О, какво не би дала, за да може също да отиде при Никълъс. Щеше…

Пак беше направила нещо глупаво, което можеше да го убие.

Ако вече не беше станало.

Глава 20

Времето пълзеше като охлюв, докато Софи очакваше завръщането на маркизата с новини за Никълъс. Започна да се смрачава, после се стъмни напълно и тя започна да се опасява за най-лошото. Вероятно любимият й беше съвсем зле, щом майка му бе останала толкова дълго при него.