Читать «Софи» онлайн - страница 142

— Вероятно по-благородни. Изисква се много повече, за да спечелиш богатство със собствените си ръце, отколкото да го наследиш.

— Точно това повтаряше и майка ми — отговори девойката, безкрайно доволна от този коментар.

— Предполагам, че са били много щастливи, когато си се родила ти.

— Според майка ми баща ми бил толкова радостен, че прекосил цялото село, като крещял с пълно гърло новината. И двамата ми казваха и ми показваха колко много ме обичат поне стотина пъти на ден.

Графът вдигна поглед от кучето и се усмихна.

— Как ти го показваха?

— Ами, мама ми печеше всеки ден любимия ми сладкиш, макар да имахме предостатъчно слуги, които можеха да свършат това вместо нея. Нейните сладкиши бяха специални, тъй като замесваше смях и целувка във всяка хапка.

Това очевидно заинтригува събеседника й.

— И как го правеше?

— Съвсем просто. Пращаше въздушна целувка в купата. — Софи демонстрира. — След това разбъркваше съдържанието й. После пращаше втора въздушна целувка и разбъркваше отново. И продължаваше да го прави, докато и двете се хванехме за корема от смях. Това пък беше смехът. Тогава и двете започвахме да разбъркваме, за да сме сигурни, че ще се смеси добре с останалите съставки.

Линдхърст се засмя.

— Да, разбирам.

Наистина разбираше. Представяше си ясно Софи, толкова малка и хубава, да се смее над купа с тесто за кекс заедно с жена, която е изглеждала почти като нея. Това бе много приятна картина и тя го изпълни с копнеж един ден да види как Софи продължава тази традиция със собствената им дъщеря.

— Освен това идваше сър Найтслейър — продължи тя.

— Сър Найтслейър ли?

Девойката кимна, а изражението й показваше, че се намира на хиляди километри оттук.

— Сър Найтслейър беше малкият дървен рицар, който баща ми пъхаше под моята възглавница, когато ме сложеше в леглото. Страхувах се от тъмното, представях си, че всичко наоколо е пълно с всевъзможни ужасни същества, които само чакат да заспя, за да ме изядат. Сър Найтслейър беше моята защита срещу тях.

— Доколкото разбирам, той е имал магически свойства?

— Да. Магически. Баща ми казваше, че щом заспя, той оживявал и цяла нощ ме пазел от чудовищата. Разбира се, когато оживеел, той ставал висок два метра и никой не можел да го победи.

Младата жена замълча.

Тъй като не искаше да прекъсне мечтанията й, графът продължи да разресва кучето; толкова му се искаше тя да го обикне, за да може да върне щастието й. Беше готов на всичко, за да стане нейният истински сър Найтслейър, за да й покаже, че мракът крие не демони, а удоволствия.