Читать «Софи» онлайн - страница 141

— Бедната ми Софи. — Той сплете пръстите си с нейните и ги стисна. — Твоите родители ти липсват много, нали?

— Не минава и ден, в който да не искам с цялото си сърце да усетя отново прегръдката на майка ми и да чуя смеха на баща ми — заяви едва чуто тя.

Линдхърст я наблюдава дълго с изпълнен с нежност поглед и замислено изражение и прошепна:

— Никога не си говорила кой знае колко за детството си, но от думите ти разбирам, че е било щастливо.

— Беше прекрасно. Не бих могла да мечтая за подобри родители — промълви тя.

— Бих искал да науча нещо повече за тях, ако нямаш нищо против да ми разкажеш.

Младият мъж се усмихна нежно, сякаш я молеше да му довери спомените си и обещаваше да ги цени като нея самата. Девойката отвърна на усмивката му; нямаше друг човек, с когото би ги споделила с по-голяма радост.

— За мен ще бъде чест да ви разкажа това, милорд.

— Никълъс — поправи я графът, като продължаваше да я гледа сериозно.

— Никълъс — повтори тя, хипнотизирана от нежността в красивите му кафяви очи.

В този момент се чу ожесточено ръмжене. И двамата скочиха, стреснати. Кучето бе поставило собственически предните си лапи върху коляното на своя приятел и се зъбеше на неговата събеседничка.

— Също като господарката си — прошепна той и погледна с досада към животното. — Тя не понася, ако някой мъж дори само погледне към друга жена.

Коментарът му накара Софи да се усмихне; тя разбираше много добре желанието на Минг-Минг и нейната господарка да монополизират вниманието му.

Никълъс продължи да четка кучето, но го гледаше така, сякаш му се искаше да го удуши. Докато разресваше внимателно заплетените кичури, той се обади:

— Струва ми се, че се канеше да ми разкажеш за родителите си.

Девойката трепна и се изчерви, като се питаше дали е забелязал как се взира в него. Сигурна, че лицето й е червено, тя вдигна бонето и се надвеси над него с надеждата да прикрие смущението си.

— Да, разбира се. — Изви отново перото. И чудо на чудесата, то най-сетне остана в желаното положение. Усмихна се победоносно и попита: — Откъде да започна?

— Защо не ми разкажеш за майка си? Чувал съм, че някога я смятали за най-голямата красавица в Англия.

— Да. Беше прекрасна. Имаше най-меката, най-красивата руса коса на света. А очите! Ех, да можеше да ги видиш, Никълъс. Бяха с невероятен зелен цвят. Баща ми караше своите бояджии да създават различни зелени отсенки за платовете му, но така и не се получи нещо подобно на техния цвят. Толкова искаше да й подари рокля е цвета на очите й.

Линдхърст се усмихна, без да вдига очи от работата си.

— Както виждам, той я е обичал много.

— О, така беше. И тя го обичаше. Двамата непрекъснато се целуваха, докосваха се и се гледаха влюбено. — Усмихна се с копнеж при спомена за тези погледи.

Какво не би дала, за да види същия поглед в очите на Никълъс…

— Как са се запознали? Баща ти е бил от Лийдс, а майка ти — от Оксфордшир.

— Срещнали се на панаира Микълмас в Лийдс. Майка ми отишла там на гости на една приятелка от училище — отвърна Софи, благодарна за тактичността му. Повечето хора използваха различието в социалното положение на нейните родители, за да обсъждат връзката им. — Обикнали се от пръв поглед и се оженили тайно след две седмици. Е, останалото го знаеш. Всички от висшето общество го знаят. Баща й се отказал от нея, задето се омъжила за моя баща. — Усмихна се печално. — Винаги ми се е струвало странно, че е постъпил така. Семейство Барингтън са едно от най-богатите и уважавани семейства в страната. Въпреки липсата на титла те са не по-малко благородни от семейство Маруд.