Читать «Софи» онлайн - страница 120

— Я-ягоди. Нейно височество м-ме изпрати з-за, ъъъ, ягоди. Аз… ъъъ… не трябва да я к-карам да чака повече.

— А-а. Значи майка ми е по-добре тази сутрин?

Тонът му беше учтиво неутрален, сякаш всичко беше наред.

Хмм. Възможно ли бе в такъв случай да не е забелязал безсрамния й интерес към голата статуя? Софи прехапа устни и го погледна крадешком.

Дори да бе забелязал, не го показа с нищо. Лицето му бе също така безизразно, както и гласът. Девойката реши, че съзнанието му е било прекалено обсебено от маргаритките; усмихна се с облекчение и отвърна:

— Така изглежда. Майка ви изрази силно желание за ягоди със сметана.

Никълъс се засмя. Видът на здравите му бели зъби, оградени от двете чаровни трапчинки, предизвика много странни усещания в нея, наподобяващи онова, което бе изпитвала от целувките на Джулиан.

Само че по-хубави.

О, небеса!

— Ако майка ми иска ягоди и сметана, тя определено се оправя. Ще разберем със сигурност, когато за закуска пожелае каничка мляко с какао и канела.

Хипнотизирана от странното усещане в корема, Софи пристъпи смутено от крак на крак, като се молеше гласът й да прозвучи твърдо:

— В такъв случай ще ви зарадвам с вестта, че тя не само поиска какаото, ами и изпи цялата каничка. Изяде също така едно яйце, половин пъстърва и две препечени филии с масло и конфитюр.

Той се засмя отново. Усещането се засили. О, Боже!

Все така усмихнат, графът измъкна някакъв парцал от кошницата и си избърса ръцете.

— Е, не мога да кажа, че съм изненадан от новината за нейното подобрение. Бях сигурен, че ще й подействаш лечебно.

„Да й подействам лечебно ли?“ Софи зяпна насреща му, изумена от думите му.

— Да не би да казвате, че вие ме назначихте като помощничка на госпожица Стюарт?

Той кимна и захвърли парцала.

— С разрешението на майка си, разбира се.

— Н-но защо? — Продължаваше да се взира в лицето му. — След ужасната злополука с роклята на госпожица Мейхю? Изненадана съм, че изобщо ме допускате близо до майка си, особено като се има предвид деликатното й здраве.

Младият мъж се усмихна, сякаш бе казала нещо безкрайно забавно.

— Намеренията ти са били добри. Майка ми се съгласи с мен във връзка с това. А и двамата бяхме единодушни, че за всички би било най-добре, ако задълженията ти бъдат ограничени до това, което подхожда в най-голяма степен на твоите умения, отговарящи на положението ти в обществото. Пък и госпожица Стюарт се нуждае от помощничка вече от доста време. — Младият мъж сви рамене. — Добре дошла на горния етаж, госпожице Бартън.

Софи отвори уста, за да го попита отново защо е направил това. Защо я бе пощадил след случката с госпожица Мейхю? Защо се бе застъпил за нея пред майка си? И най-важното, защо я бе избавил от робския труд? Нито едно от действията му нямаше смисъл, тъй като единствената причина да я остави в Хоксбъри бе да я унижи и посрами.

Преди тя да успее да проговори обаче, Никълъс се протегна. Грацията на неговите движения привлече отново вниманието й към тялото му и това на свой ред отвлече мислите й от другите въпроси. Малко беше да каже, че го харесва в работните му дрехи.