Читать «Софи» онлайн - страница 110

Дяволите да го вземат, как мразеше да гледа плачещи жени. В такива случаи винаги се чувстваше малко виновен, сякаш е можел да стори нещо, за да предотврати нещастието им.

Фанси зарида още по-гръмко.

— Никой мъж няма повече да мъ поиска… е, освен за да легна с него. Чарли е прав. Аз съм нищо…

Линдхърст я стисна за раменете и я раздруса, за да я накара да млъкне.

— Не говори такива неща. — Болката й му се стори толкова позната; тя заби нокти в незарастващите му рани и му причини неописуеми страдания, от които дъхът му секна. Обзет от отчаяното желание да успокои и нейната, и собствената си мъка, той стисна още по-силно раменете на младата жена и я разтърси отново. — Погледни ме, момиче. — Тъй като главата й пак остана отпусната и тя продължи да хлипа, графът я разтърси този път толкова силно, че Фанси изтърва носната си кърпичка. — Казах да ме погледнеш, по дяволите! Искам да бъда сигурен, че слушаш, като ти говоря.

Но още щом му се подчини, той съжали, че я накара да го направи. Очите им се срещнаха и на него му се стори, че се оглежда в огледало; техните дълбини отразяваха същите убийствени съмнения и липса на самоуважение, които преследваха и него самия. Това му подейства като удар.

Забравил всичко друго, освен общата им мъка, той я погледна и промърмори:

— Знам какво е да бъдеш осмян публично, Фанси. Повярвай ми, знам. И знам какво чувстваш. Смазващо е, не мога да опиша по друг начин това чувство. Прониква до самата сърцевина на съществото ти и прояжда душата. Човек се чувства дефектен, нежелан и безпомощен. — Гласът му премина в шепот: — Най-лошото, започва да се съмнява в себе си и да се пита дали наистина е дотолкова недостоен за любов, колкото смята другият.

Някой изхълца. Беше Софи. Чувствата така го бяха завладели, че бе забравил напълно за нейното присъствие. Младият мъж стисна зъби. Дяволите да го вземат. Не може да не си бе дала сметка, че именно тя го бе сломила. Несъмнено думите му й бяха доставили огромно удоволствие и се наслаждаваше на успеха си. На всичкото отгоре сега тя издаде някакъв трудно определим звук, може би потиснат смях, и се приближи.

Е, за нищо на света нямаше да й позволи да вземе надмощие. Никълъс насочи вниманието си отново към камериерката; всъщност я виждаше за пръв път от началото на трескавата си реч. Тя бе престанала да плаче и удивено го наблюдаваше.

Наложи си да се усмихне и заяви:

— Не позволявай на никого да те унищожи по този начин, Фанси. Никога! Ако някой е толкова зъл човек, че да нарани умишлено другиго, той не притежава нито дълбочина на характера, нито яснота на ума, за да направи правилна преценка. Следователно неговото мнение няма стойност. Нещо повече, не ти, а той е недостоен и не заслужава любов. Неговата безчувственост го прави такъв.

— Лорд Линдхърст е прав, Фанси. За всичко — обади се тихо Софи.