Читать «Предсмъртните мъки на пришълеца» онлайн - страница 5

— Какво говорите? — намръщи се свещеникът. — Искате да кажете, че те нямат никакво божество и не вярват в задгробния живот? Според вас те трябва да умират…

— Умират и се превръщат в прах както всички останали живи същества. Те имат гръм, дървета, вода, но нямат бог гръмовержец, горски духове и русалки. Нямат табу, заклинания и уродливи богчета, които да ги мъчат с кошмари и различни ограничения. Те са единственият първобитен народ от всички, които съм видял, съвършено свободен от суеверия и — благодарение на това — доста по-щастлив и разумен от другите. Искам да си останат такива.

— Вие искате да ги държите далеч от Бога, от спасението? — Очите на свещеника се разшириха и той леко се отдръпна от Харт.

— Не, искам да ги предпазя от суеверия — възрази търговецът. — Нека вескеряните най-напред запълнят своите познания и нека се научат да съдят реалистично за явленията в природата.

— Вие оскърбявате църковното учение, сър, като го приравнявате към суеверията!…

— Моля ви! — прекъсна го Харт и вдигна ръка. — Никакви теологични спорове! Не мисля, че вашето дружество е поело разходите ви за това пътешествие само за да ме върнете към светата вяра. Имайте предвид, че съм дошъл до тези си възгледи по пътя на сериозни размишления в продължение на много години и цяла тълпа студенти богослови няма да успеят да ги променят. Обещавам, че няма да правя опити да ви приобщя към моята вяра, ако и вие ми обещаете същото.

— Съгласен съм, мистър Харт. Вие ми напомнихте, че моята мисия се заключава в спасението на душите на вескеряните и именно с това трябва да се заема. Но с какво моята дейност би могла да разруши така вашите планове, че вие се опитахте да ме изгоните? Дори ме заплашвахте с револвер и… — свещеникът замълча и загледа чашата си.

— И дори ви ударих лошо — довърши Харт, като внезапно се намръщи. — За това нямам никакво оправдание и съм готов да ви искам извинение. Просто лоши маниери, а характерът ми е още по-лош. Ако и вие поживеете дълго в самота, също ще започнете да се държите така. — Той замислено заразглежда големите си ръце, които лежаха на масата; драскотините и мазолите му напомниха миналото. — Да наречем това пропадане на надеждите поради липса на друг израз. Вие с вашата професия неведнъж сте имали случай да надникнете в тъмните ъгълчета на човешката душа и би трябвало да знаете нещичко за подбудите на някои действия и за щастието. През целия си живот бях твърде зает и нито веднъж не ми дойде наум да заседна някъде и да си създам семейство. И доскоро не съжалявах за това. Може би радиацията е размекнала мозъка ми, но аз започнах да се отнасям към тези космати рибообразни вескеряни като към свои собствени деца. И донякъде отговарям за тях.