Читать «Предсмъртните мъки на пришълеца» онлайн - страница 3

Законът, разбира се, бе на страната на мисионера. Харт просто се опита да го изнуди, надявайки се, че онзи не знае своите права. Но от това не излезе нищо. Оставаше само един изход. Доста неприятен, но Харт трябваше да прибегне до него, докато не е станало късно.

— Връщайте се на кораба — викна той, без да скрива гнева си, и със спокоен жест измъкна револвера. Черното му дуло се намери на няколко сантиметра от корема на свещеника. Оня пребледня, но не помръдна.

— За какъв дявол се перчиш, Харт! — прозвуча дрезгаво във високоговорителя сподавеният глас на Сингх. — Момъкът си е платил пътя и ти нямаш право да го гониш от тая планета.

— Имам право — каза Харт, като вдигна револвера и се прицели между очите на свещеника. — Давам му тридесет секунди, за да се върне на борда на кораба. Иначе ще натисна спусъка.

— Ти пощуря ли или ни разиграваш? — зазвуча раздразненият глас на Сингх. — Ако пък е шега, тя е неуместна. Внимавай, защото и аз мога да ти покажа нещо.

Чу се грохот на тежки лагери и телеуправляемата кула с четири оръдия се завъртя и се насочи към Харт.

— Скрий револвера и помогни на отец Марк да си разтовари багажа — изкомандва високоговорителят. В гласа на Сингх отново се долавяха насмешливи нотки. — Съжалявам, но не мога да ти помогна, приятелю. Струва ми се, че тъкмо сега му е времето да побеседваш с отеца мисионер. А на мен ми стига — имах възможност да разговарям с него през целия път от Земята.

Харт мушна револвера в кобура, доста смутен от своята несполука. Отец Марк направи крачка напред. На устните му отново заигра обаятелна усмивка. Извади от джоба си Библията и я вдигна над главата си.

— Сине мой — започна той.

— Аз не съм ваш син — с мъка процеди Харт, който кипеше от гняв след нанесеното му поражение.

Яростта клокочеше в душата му, той стисна юмруци, но си наложи да разтвори пръсти и удари свещеника с длан. Оня се строполи от удара. След него в гъстата кал шляпна и разтворената Библия.

Итин и другите вескеряни наблюдаваха всичко това внимателно, но безстрастно, а Харт не сметна за необходимо да отговори на техните неми въпроси. Той тръгна към къщи, но почувства, че вескеряните стоят все още неподвижни и се обърна.

— Дошъл е нов човек — каза той, — трябва да си пренесе вещите. Можете да ги сложите в големия склад, докато си приготви жилището.

Те закретаха по ливадата към кораба, а Харт влезе в къщи и за да се поуспокои, хлопна вратата така, че едното крило се счупи. Със същото болезнено удоволствие той отвори последната бутилка ирландско уиски, което пазеше за особен случай. Какво пък, случаят бе наистина особен, макар и не съвсем такъв, какъвто му се искаше. Уискито беше хубаво и малко позаличи неприятния вкус в устата му. Ако тактиката му бе сполучлива, успехът би оправдал всичко. Но той претърпя провал — към всичко се добави и мъчителната мисъл, че се е представил като глупака. Сингх излетя, без да се сбогува. И сега Бог знае какви истории щеше да разправя там, на Земята, за това произшествие. Но засега Харт отложи безпокойствата за репутацията си, по-важно бе да оправи отношенията си с мисионера. През дъждовната завеса Харт гледаше как свещеникът се мъчеше да опъне палатката си. А всички жители на селото, строени в редици, мълчаливо го наблюдаваха. Разбира се, никой не му предложи помощта си.