Читать «Предсмъртните мъки на пришълеца» онлайн - страница 6

— Ние всички сме Негови деца — спокойно забеляза отец Марк.

— Добре, тук живеят негови деца, които нямат представа за съществуването му — каза Харт, като внезапно се озлоби на себе си, че се е разчувствал. — Можете ли да разберете колко е важно това? Като поживеете известно време с вескеряните, ще видите обикновения им щастлив живот. Той не отстъпва на състоянието на благодат, за което вие постоянно говорите. Те се наслаждават на живота… и никому не причиняват вреда. Само по една случайност са достигнали до сегашното си развитие на тази безплодна планета, затова не са имали възможността да се издигнат по-високо от материалната култура на каменния век. Но в умствено отношение не ни отстъпват… може би дори ни превъзхождат. Научиха нашия език и аз лесно мога да им обясня всичко, от което се интересуват. Знанието и придобиването на знания им доставя истинско удоволствие. Понякога могат да ви раздразнят, тъй като имат обичай да свързват всеки нов факт с всичко, което им е вече известно. Но колкото повече неща научат, толкова по-бързо ще протича този процес. Някой ден съвсем ще се приравнят с човека и може би ще го надминат. Ако само… Вие съгласен ли сте да ми направите една услуга?

— Всичко, което е по силите ми.

— Оставете ги на мира. Или пък, ако това е чак толкова необходимо, учете ги на история и естествени науки, на философия, право, всичко, което ще им помогне при сблъскването с действителността на един по-широк свят, за съществуването на който те по-рано не са знаели. Но не обърквайте умовете им с ненавист и страдания, с вина, грях и възмездия. Кой знае какви вреди…

— Вашите думи са оскърбителни, сър! — възкликна свещеникът, като скочи от мястото си.

Неговата побеляла глава едва достигаше брадата на астронавта, но той безстрашно защитаваше онова, в което вярваше.

Харт, който също бе станал, вече не приличаше на каещ се грешник. Те гневно се гледаха в упор, както се гледат хора, непоколебимо защитаващи онова, което смятат за правилно.

— Вие оскърбявате! — викна Харт. — Имате невероятно самомнение, като мислите, че вашите неоригинални, жалки митове, които едва се отличават от хилядите други, тегнещи още над хората, могат да донесат нещо друго освен суматоха в още неизкушените умове! Нима не разбирате, че те вярват в истината и никога не са чували за такова явление като лъжата? Никой не се е опитвал да им внуши, че може да се мисли другояче. И вие искате да промените…

— Аз ще изпълня своя дълг, тоест Неговата воля, мистър Харт. Тук също живеят божи създания и те имат души. Не мога да отстъпя на дълга си — да им донеса Неговото слово и да ги спася, отваряйки им вратите към Царството небесно.

Когато свещеникът открехна вратата, вятърът я удари и я разтвори широко. Отец Марк изчезна в непрогледната тъмнина. Вратата ту се отваряше, ту се захлопваше и дъждовните пръски влизаха в стаята. Харт бавно се приближи до вратата, затвори я и не видя Итин, който търпеливо и безропотно стоеше под проливния дъжд с надеждата, че Харг може би за секунда ще се забави и ще сподели с него още една частица от своите забележителни знания.