Читать «Предсмъртните мъки на пришълеца» онлайн - страница 7

По мълчаливо взаимно съгласие отецът и Харт повече никога не споменаха за тази първа вечер. След няколко дни, прекарани в още по-тягостна самота, защото всеки знаеше, че другият е наблизо, те възобновиха разговорите, но на строго неутрални теми. Харт постепенно опаковаше и криеше своите придобивки, без да допуска дори мисълта за това, че работата му тук е свършена и може да замине когато си поиска. Той имаше вече достатъчно редки лекарства и растителни препарати, за които щеше да получи добри пари. А вескерянските произведения на изкуството щяха да предизвикат сензация на космическия пазар с неговите високи изисквания. До идването на Харт продукцията от художествените занаяти на тази планета се ограничаваше най-вече с резба на твърдо дърво, изпълнена с помощта на каменни сечива. Харт снабди вескеряните с инструменти и метал от своите собствени запаси. След няколко месеца те не само се научиха да работят с новите материали, но и въплътиха свои замисли и образи в най-странните, но и най-прекрасните произведения на изкуството, които някога бе виждал. Оставаше само да ги подхвърли на пазара и да предизвика първоначалното търсене, а след това да се върне за нова партида. В замяна вескеряните искаха само книги, инструменти и знания. Харт не се съмняваше, че скоро ще настъпи времето, когато те със собствени сили ще си извоюват приемането в Галактическия съюз.

Но вятърът на промените задуха из селището, което израсна около неговия кораб. Сега не Харт беше центърът на внимание и средоточието в целия живот на селото. Той само се усмихваше при мисълта за изгубената си власт. Неговата усмивка не можеше да се нарече добродушна. Сериозни и внимателни, вескеряните все още изпълняваха задълженията си на Събирачи на знания, но Харт им даваше само голи факти и това рязко контрастираше с атмосферата на интелектуална буря, обкръжаваща свещеника.

Докато Харт ги заставяше да си отработят всяка книга и всеки инструмент, свещеникът ги раздаваше безплатно. Харт се опитваше да съблюдава постепенността в предаването на знанията, като се отнасяше към вескеряните като към способни, но невежи деца. Той искаше те да овладеят едно стъпало, преди да преминат към следващото, да се научат отначало да ходят, а после да тичат.

Отец Марк им доставяше всички блага на християнството. Единствената физическа работа, която той поиска от тях, бе постройката на църква — място за богослужения и проповеди. От безкрайните блата, разлети по цялата планета, излязоха нови тълпи вескеряни и след няколко дни покривът, легнал върху стълбовете, беше готов. Всяка сутрин енориашите работеха по малко, издигаха стените, после бързаха да влязат вътре, за да узнаят многообещаващите, всеобемни факти от първа важност, които обясняваха устройството на Вселената.

Харт не беше казвал на вескеряните какво е неговото мнение за тяхното ново увлечение, най-вече защото те не го запитаха. Гордостта или чувството за собствено достойнство му пречеха да се вкопчи в покорния слушател и да му излее куп обиди. Вероятно щеше да бъде по-иначе, ако Събирачът на знания беше Итин — най-съобразителният от всички. Но на следващия ден след пристигането на свещеника редът на Итин свърши и Харт не беше разговарял с него.