Читать «Предсмъртните мъки на пришълеца» онлайн - страница 2

— А ти какво правиш тук, Сингх? — извика Харт, като се обърна към микрофона. — Нима си станал толкова мързелив, че не можеш да си намериш планета, а си дошъл тук да крадеш от печалбите на честния търговец?

— Честен! — зарева усиленият от високоговорителя глас. — И това чувам от човек, който е виждал повече затвори, отколкото публични домове, а смея да доложа, че броят им не е малък. Дяволски съжалявам, приятелю от младостта ми, но не мога да взема участие в експлоатацията на тази чумава дупка. Аз съм се насочил към друг свят. Там се диша по-леко и лесно може да се натрупа състояние. Заврях се тук само защото ми се представи възможност да спечеля добри пари в ролята на таксиметров шофьор. Доведох ти приятел, идеален другар, който се занимава със съвсем друга работа. Той с удоволствие ще ти помогне. Бих слязъл, за да ти стисна ръката, но се боя, че като се върна, ще ме сложат под карантина. Пускам пътника си през барабана: надявам се, че нямаш нищо против да му помогнеш да си разтовари багажа.

И тъй: друг търговец не се предвиждаше, можеше да не се безпокои. Но Харт беше нетърпелив по-скоро да узнае какъв бе пътникът, намислил да посети този далечен свят, като си е купил билет само за идване. И какво се таеше в скритата насмешка, която звучеше в гласа на Сингх?

Харт обиколи кораба до онова място, където беше спуснат трапът. Погледна нагоре и видя в товарния участък някакъв човек, който напразно се опитваше да се справи с голям пакет. Човекът се обърна и Харт, зърнал високата яка на свещеник, разбра защо се надсмиваше Сингх.

— Какво правите тук? — попита Харт. Въпреки че направи опит да се овладее, той изтърси тези думи с най-нелюбезния тон.

Пристигналият очевидно забеляза, че го приеха странно, но не обърна внимание на това. Продължи да се усмихва и с протегната ръка се спусна по трапа.

— Отец Марк — представи се той. — От Мисионерското дружество на Братята. Приятно ми е…

— Питам ви какво търсите тук? — гласът на Харт звучеше спокойно и студено. Сега знаеше как да действа при тези обстоятелства.

— Това е съвсем очевидно — каза отец Марк все така добродушно. — Нашето мисионерско дружество за пръв път събра средства за изпращане на духовни емисари на други планети. И аз имах щастието…

— Взимайте си багажа и се връщайте на кораба. Вашето присъствие тук е нежелателно. Освен това нямате разрешение за кацане. Ще бъдете в тежест, а тук, на Вескера, няма кой да се грижи за вас. Връщайте се на кораба!

— Сър, аз не знам кой сте вие и защо лъжете — отвърна свещеникът. Той все още беше спокоен, но усмивката изчезна от лицето му. — Много добре съм изучил космическото право и историята на тази планета. Тук няма нито болести, нито животни, от които да се страхувам. Освен това планетата е свободна и докато Космическото управление не промени нейното статукво, аз имам същото право да се намирам тук, както и вие.