Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 75

— Английският му е съвършен — прошепна Нора на дъщеря си.

— По-добър от моя — отвърна Блеър.

— Нали каза, че никога не е бил в Щатите.

— Завършил е в Лондон.

— Аха. — Точките в полза на Енрике нараснаха с още една. Красив, образован в чужбина, лекар, при това и кожата му не беше тъмна.

— Къде се запознахте?

— В Лима, по време на подготвителния курс.

Чуха се ръкопляскания, когато Енрике отвори висока кутия и извади от нея красива настолна лампа — подарък от Белингтънови.

Когато приключиха с подаръците, Лутър обяви:

— Хайде на вечеря.

И множеството се премести в кухнята, където масата бе отрупана с излишъците на съседите, макар храната да бе многократно подреждана, докато добие оригинален празничен вид. Дори пушената пъстърва на Нора изглеждаше апетитно благодарение на намесата на Джесика Бриксли, като че ли най-добрата кулинарка на цялата улица.

Певците бяха изморени и премръзнали от снега, макар да не валеше силно. Те чуха, че ще има вечеря, и нахлуха вътре заедно с ансамбъла от звънки камбани, воден от мисис Линда Голди.

Мъжът с рижата брада, когото Нора бе срещнала в магазина при фъстъченото масло, изникна изневиделица. Той сякаш познаваше всички, а гостите като че ли не го познаваха. Нора го поздрави с добре дошъл и го следи с крайчеца на окото си, докато най-сетне чу, че се представя като Марти някой си. Марти обичаше събиранията и бързо се приобщи към празненството. Той заприказва Енрике, които ядеше сладкиши и сладолед, и двамата потънаха в дълъг разговор, и то на испански, представете си.

— Кой е този? — шепнешком попита докуцукалият Лутър.

— Марти — също така тихо отвърна Нора, сякаш го познаваше от години.

Когато всички се нахраниха, вкупом се върнаха в хола, където бумтеше камината. Децата изпяха две коледни песни, после напред излезе Марти с китара в ръце. Енрике също пристъпи и обясни, че той и новият му приятел искали да изпеят няколко традиционни перуански коледни песни.

Марти настървено задърпа струните и дуетът се получи учудващо хармоничен. Думите не бяха познати на публиката, но посланието бе повече от ясно. Коледа бе време за радост и мирно веселие по целия свят.

— Че той можел и да пее — прошепна Нора на дъщеря си, която цяла грейна от щастие.

Когато спряха за кратка почивка между песните, Марти обясни, че навремето е работил в Перу, а тъкмо тези мелодии сега най-много му липсвали. Енрике грабна китарата, изсвири няколко акорда и започна нова песен.

Подпрян на камината, Лутър местеше тежестта ту на единия, ту на другия крак и бодро се усмихваше, макар да му се искаше да си легне и да заспи завинаги. Оглеждаше лицата на съседите си, до едно погълнати от музиката. Всички бяха тук, с изключение на Трогдънови.

Нямаше ги също Уолт и Бев Шийл.

След още една чуждестранна песен, насред бурните ръкопляскания за дуета Енрике и Марти Лутър се прокрадна незабелязано към кухнята и оттам в тъмното към навеса за коли. Дебело облечен — с палто, вълнена шапка, шалче, ботуши и ръкавици, — той продължи напред, като си помагаше с пластмасовия бастун, който се бе зарекъл да не използва. Опитваше се да не обръща внимание на болката в двата подути глезена.