Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 76

Стискаше бастуна в дясната си ръка, а в лявата носеше плик. Снегът не се бе усилил, но земята вече бе покрита в бяло.

На тротоара Лутър се обърна и погледна събралите се в дома му. Пълно с гости. Елха, която отдалеч изглеждаше съвсем прилично. На покрива — взетият на заем Скрежко.

В ранната привечер по Хемлок беше тихо. Пожарната, линейката и полицейските коли си бяха заминали, слава богу. Лутър погледна и на изток, и на запад, но не зърна никого. Повечето съседи бяха в дома му, вече всички пееха и по този начин му помагаха по-лесно да преживее този епизод, който без съмнение щеше да бъде запомнен като едно от най-странните негови изпълнения.

Домът на Шийл отвън бе ярко осветен, ала вътре цареше пълен мрак. Лутър запристъпя по алеята. На всяка крачка ботушите болезнено притискаха наранените места, но бастунът все пак правеше придвижването възможно. На площадката той натисна звънеца и отново се извърна към своята къща отсреща. Ралф Бриксли и Джъд Белингтън дотичаха отнякъде и бързешком заопъваха кабели с лампички в неговите храсти чимшир.

Лутър затвори очи за секунда, поклати глава и се взря в краката си.

Уолт Шийл отвори вратата с поздрав:

— Весела Коледа, Лутър.

— Весела и на вас — рече Лутър с искрена усмивка.

— Оставил си гостите.

— Само за секунда, Уолт. Мога ли да вляза?

— Разбира се.

Лутър влезе в преддверието и застана на малкото килимче. Ботушите му бяха целите в сняг, а той не искаше да оставя мокри следи.

— Да ти взема палтото, а? — предложи Уолт. В кухнята нещо се печеше във фурната и Лутър възприе това като добър знак.

— Не, благодаря — учтиво отказа той. — Как е Бев?

— Днес е добре, благодаря. Канехме се и ние да дойдем да видим Блеър, но снегът заваля. Какво ще кажеш за годеника?

— Много приятен млад човек — отвърна Лутър.

Бев Шийл се появи откъм трапезарията, поздрави го и му пожела весела Коледа. Беше облякла красив червен пуловер и наглед си беше същата, поне доколкото му се видя на Лутър. Слуховете говореха, че лекарите й давали шест месеца.

— Лошо падане беше — подхвърли Уолт с усмивка.

— Можеше и по-лошо да бъде — рече Лутър и също се усмихна, дори направи героичен опит да се посмее на шегата, в чийто главен герой се беше превърнал. Няма да се разпростираме по темата, реши наум. След това се прокашля. — Вижте, Блеър ще остане десетина дни, тъй че няма да ходим на пътешествието. Ние с Нора бихме искали вие да отидете вместо нас. — Той вдигна плика и леко го размаха насреща им.

Реакцията на двамата закъсня. Те се спогледаха, явно не знаеха какво да кажат. Определено бяха изненадани и не успяха да отворят уста. Затова Лутър продължи:

— Полетът е утре на обяд. Ще трябва да отидете по-рано, за да се сменят имената върху билетите и другите резервации. Формалностите едва ли са приятни на някого, но пък си струва. Десет дни на Карибите, плажове, острови, всички екстри. Ваканция мечта.