Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 74

— Божичко! — възкликна Блеър. — Колко много хора!

Една пожарна беше паркирана пред Бекърови, огромна бледозелена линейка проблясваше пред Трогдънови и ето че по даден знак светлините замигаха, приветствайки завръщащата се Блеър. Полицейските коли най-сетне спряха на алеята и Вик Фромайър лично отвори задната врата.

— Весела Коледа, Блеър! — избоботи той.

Скоро Блеър и Енрике бяха наобиколени от десетки съседи под несекващата песен на хора. Блеър представи годеника си, който изглеждаше леко смутен от посрещането. Двамата изкачиха предните стълби и пристъпиха към хола, където ги посрещнаха нови възгласи. По молба на Нора четирима пожарникари и трима полицаи стояха рамо до рамо пред елхата, стараейки се да я скрият от погледа на Блеър.

Лутър и Нора чакаха притеснени в спалнята да прегърнат детето си, а и да им бъде представен Енрике.

— Ами ако не го харесаме? — промърмори Лутър, присядайки на крайчеца на леглото да разтрие глезените си. Шумотевицата по коридора се извисяваше неудържимо.

— Млъквай, Лутър. Отгледали сме умно дете. — Нора полагаше последния слой пудра на лицето си.

— Ама те едва се познават.

— Любов от пръв поглед.

— Не е възможно.

— Може и да си прав. На мен ми отидоха три години да проумея докъде се простират възможностите ти.

Вратата се отвори и при тях връхлетя Блеър. Нора и Лутър погледнаха най-напред нея, после бързо отместиха очи, да видят колко тъмнокож е Енрике.

Та той изобщо не беше тъмнокож! Дори бе значително по-светъл от Лутър в момента!

Запрегръщаха дъщеря си, сякаш не бяха я виждали от години, а после с огромно облекчение протегнаха ръце към бъдещия зет.

— Чудесно изглеждате — рече Блеър, като отстъпи назад.

Нора си беше облякла огромен коледен пуловер. За пръв път в живота си желаеше да изглежда по-дебела. Лутър приличаше на застаряващ жиголо.

— Вече внимаваме с килограмите — вметна Лутър, който продължаваше да разтърсва ръката на Енрике.

— Почернели сте — рече Блеър на баща си.

— Ами да, имаше ненадейно затопляне. А миналата седмица дори поизгоряхме отвън сред цветята.

— Хайде да вървим при гостите — намеси се Нора.

— Да не ги караме да чакат — додаде Лутър и тръгна напред.

— Хубав е, нали? — прошепна Блеър на майка си. А Енрике вървеше само на крачка пред тях.

— Много е хубав — гордо се произнесе Нора.

— Татко защо куца?

— Удари си стъпалото. Нищо му няма.

Стаята беше пълна с хора, съвсем различни от обичайните гости, разсеяно отбеляза Блеър. Повечето лица, които очакваше да види, отсъстваха. От друга страна, с малки изключения, всички съседи май бяха тук. А на въпроса защо и полицаите, и пожарникарите са поканени, още нямаше отговор.

На Енрике му връчиха куп подаръци, които той заразтваря в средата на стаята. Нед Бекър му даде червена фланелка за голф с емблемата на местния клуб. Джон Голди току-що бе получил албум с избрани крайпътни заведения. Жена му го уви в нова опаковка и двамата го поднесоха на Енрике, който се трогна до сълзи. Пожарникарите му подариха две плодови кексчета, а той призна, че в Перу нямат такива лакомства. Полицейското благотворително дружество му даде своя календар.