Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 73

За жалост обаче не се получаваше.

— Изглеждаш изпита — искрено рече Лутър. Около лицето на жена му се носеха облачета пудра.

Болките му пречеха да се разтревожи за тена си. По предложение на Нора се беше облякъл в черно — черна жилетка върху черно поло и тъмносиви панталони. Колкото по-тъмно облеклото, толкова по-бледа изглежда кожата, гласеше нейната преценка. Жилетката бе обличал само два пъти, за щастие беше му подарък от Блеър за някакъв рожден ден. Полото не беше слагал досега, а и двамата с Нора не успяха да си спомнят откъде се е взело.

Чувстваше се като шеф на мафията.

— Просто се откажи — предложи Лутър, като гледаше как жена му мята шишенцата едно подир друго. Уплаши се да не вземе и него да замери.

— Не се надявай — отсече тя. — Блеър няма да научи за пътешествието, това ясно ли ти е, Лутър?

— Ами тогава няма да й казваш, и толкова. Спомени, че лекарят ти е препоръчал да почернееш заради... кой витамин беше?

— Витамин C се натрупва на слънце, не на изкуствена светлина. Поредната тъпа идея, Лутър.

— Кажи й тогава, че е имало неочаквано затопляне, прекарали сме много време навън, сред лехите с цветя.

— Тая лъжа ти й я кажи. Няма да мине. Дъщеря ни не е сляпа. Ще погледне цветните лехи и ще разбере, че от месеци не сме припарвали до тях.

— Ох!

— Други блестящи идеи?

— Готвим се да мръднем някъде през пролетта? Затова сме се пекли в бронзомат.

— Много смешно, няма що.

— Чакай, сетих се. Щом ще се омъжва за перуанец, решили сме и ние да си потъмним кожата. Какво ще кажеш? Не може двама бледолики да изпъкват на сватбената снимка, нали?

Нора профуча край него, оставяйки го сред облак пудра. Въоръжен с новия пластмасов бастун, Лутър пак закуцука по коридора към хола, към събралите се гости, и ето че някой извика:

— Идват!

Лентата за закрепване се бе прокъсала на няколко места и затова Ралф Бриксли се видя принуден с ръце да крепи своя Скрежко на покрива на Лутър, на снега и студа. Той обаче пръв забеляза зелената сигнална светлина откъм края на улицата.

— Идват — извика той към площадката на Кранк, където неговият помощник Джъд Белингтън чакаше край стълбата и се опитваше да снади здравите части на лентата.

От високото Ралф гледаше с известна гордост (а и с известно недоволство, защото на покрива беше студено, а и ставаше все по-лошо) как съседите наобиколиха колите, за да помогнат на своя побратим, макар това да бе Лутър Кранк.

Многобройният хор, строен под вещото ръководство на мисис Елън Мълхоланд близо до алеята, подхвана „Пейте, звънчета“. Линда Голди бе раздала собствените си камбанки и сега нейният набързо сформиран оркестър присъедини техния звън към песента на хора. Предната морава беше пълна с деца от квартала, всичките очакващи с нетърпение Блеър и нейния тайнствен годеник.

Когато полицейските коли намалиха пред дома на семейство Кранк, се поде радостен възглас, поздрав от децата на Хемлок.