Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 72

Името на Енрике бяха написали погрешно, но пък нима това имаше значение в момента? Тя ги повика и двамата тутакси се отзоваха, грабнаха багажа и ги поведоха през гъстия човешки поток. Офицер Салино обясни, че шефът им лично изпратил полицейски ескорт за Блеър и Енрике. Добре дошла у дома!

— Тържеството е в ход — добави той, когато натикаха куфарите в багажника на полицейската кола, паркирана пред спрелите таксита в пълно нарушение на правилата. Втора синьо-бяла кола бе паркирана пред тяхната.

Южноамериканецът Енрике по навик се поколеба, преди да влезе в полицейската кола. Той се огледа притеснено — тълпите пешеходци, такситата, автобусите, опрели броня в броня, викащите изнервени хора, пазителите на реда, надули свирки. Хрумна му да побегне, но в следващия миг отново извърна очи към красивото лице на любимата си.

— Хайде — рече тя и той спря да се колебае. Нея би последвал навсякъде.

С включени светлини двете коли полетяха напред — стряскаха другите шофьори, принуждаваха ги да се отместват плътно вдясно, за да им направят път.

— Винаги ли е така? — шепнешком попита Енрике.

— Никога досега — отвърна Блеър. Какво хубаво хрумване, рече си тя наум.

Офицер Трийн караше с бясна скорост. Офицер Салино се усмихваше при спомена за увисналия надолу с главата Лутър Кранк пред очите на целия квартал. Нямаше да каже нито дума, разбира се. Блеър никога нямаше да научи истината, както гласеше заповедта на Вик Фромайър, който най-сетне бе успял да се свърже с кмета, пък и шефът на участъка си имаше слабост към него.

Наближавайки предградията, потокът коли се разреди, заваля лек сняг.

— По прогноза ще натрупа десетина сантиметра — подхвърли Салино през рамо. — В Перу има ли сняг?

— Само в планините — отвърна Енрике. — Но аз живея в Лима, това е столицата.

— Мой братовчед преди време замина за Мексико — започна Салино, но бързо млъкна, защото нямаше какво повече да добави. Братовчедът без малко не беше срещнал смъртта си, а Салино мъдро реши да не навлиза в разкази за разни ужасии в страни от Третия свят.

Блеър бе решила да закриля своя годеник от всякакви досадници на родна земя, затова побърза да смени темата:

— Досега валяло ли е? Май е рано за сняг.

Виж, по темата за времето всички можеха да се включат.

— До пет-шест сантиметра натрупа само преди седмица, нали? — погледна Салино към Трийн, който стискаше волана така, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели, но пък успяваше да се държи на не повече от метър и половина от предната полицейска кола.

— Десет сантиметра — произнесе се Трийн.

— А, не бяха май повече от пет — опъна се Салино.

— Десет — поклати глава младокът и това подразни по-старшия.

Най-сетне се спряха на средното положение от седем-осем сантиметра, а Блеър и Енрике, прегърнати на задната седалка, вече оглеждаха редиците празнично украсени къщи.

— Почти стигнахме — тихо рече Блеър. — Това е Стантън, следващата е Хемлок.

Спайк бе оставен на пост. Той светна два пъти със зелената сигнална светлина на своето скаутско фенерче. Завесата можеше да се вдигне.

Лутър докуцука до банята, където Нора довършваше грима си. В продължение на двайсет минути с настървено отчаяние бе опитвала всички мазила, с които разполагаше — фон дьо тен, пудра, сенки. Чудесният й загар бе прикрит от шията надолу, а тя бе твърдо решена да го заличи и по лицето си.