Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 71

Трийн и Салино тръгнаха към колата. Получили точните инструкции на Фромайър, съседите взеха да се пръскат. Лутър и Нора ги проследиха с поглед как тръгват по Хемлок, всичките забързани, всичките с определена цел.

Нора се взря в съпруга си с насълзени очи, а Лутър имаше чувството, че и той ще заплаче. Глезените му вече горяха.

— Колко гости ще дойдат на тържеството? — попита Фромайър.

— А, нямам представа — отвърна Нора, загледана в опустялата улица.

— По-малко, отколкото си мислиш — каза й Лутър. — Ъндъруд се обади да откаже поканата. Също и Докс.

— Също и отец Забриски — рече Нора.

— Не говорите за Мич Ъндъруд, нали? — поиска уточнение Фромайър.

— А, точно за него, но той няма да дойде.

Каква тъжна компания, помисли си Вик.

— Та колко гости са ви нужни?

— Всички да се чувстват поканени — отвърна Лутър. — Всички от нашата улица.

— Да, цялата улица — добави Нора.

— Колко от вашите ще бъдат в участъка тая вечер? — попита Фромайър, като погледна към Кистлър.

— Осем души.

— Може ли да дойдат и фелдшерите, и пожарникарите? — кимна Вик към Нора.

— О, да, всички са поканени.

— А също и полицаите — добави Лутър.

— Много ще станат.

— Колкото повече, толкова по-добре, нали, Лутър? — въодушеви се Нора.

Лутър се уви по-плътно в одеялата и отвърна:

— Да, на Блеър страшно ще й хареса.

— Ами коледарчета? — продължи да пита Фромайър.

— Колко хубаво би било да дойдат.

Помогнаха на Лутър да влезе в дома си и докато стигне до кухнята, той вече пристъпваше сам, макар да куцаше. Кендъл му остави пластмасов бастун, а той се закле, че нямало да го използва.

Когато останаха сами в хола, при елхата на Трогдън, Лутър и Нора поседяха мълчаливо пред запаления огън. После заговориха за Блеър. Напразно се опитваха да отгатнат доколко е вярно това за годеника, дали наистина ще им стане зет. Лутър отново се запритеснява за Енрике, по-точно колко ли е мургав този доктор, но нищичко не каза. Още не се беше съвзел от премеждието, тъй че не намираше сили да проявява високомерие.

Двамата бяха безкрайно трогнати от сплотеността на съседите си. И дума не отвориха за пътешествието.

Нора си погледна часовника и обяви, че е време да се приготви.

— Как ми се иска да имахме камера — рече тя на излизане от стаята. — Да те снимам как висиш с главата надолу пред очите на половината град. — Смехът й отекна по коридора.

Блеър се почувства леко обидена, като не видя родителите си да я чакат на изхода за пристигащи. Наистина им беше съобщила твърде късно, пък и летището гъмжеше от хора, те сигурно бяха заети с тържеството, но в края на краищата тя водеше у дома си своя любим, избраника за цял живот. Не каза нищо, разбира се, и двамата с Енрике забързаха по пътеката ръка за ръка, крачейки в пълен синхрон, като сръчно избягваха всякакъв сблъсък с тълпата, макар да се гледаха непрестанно в очите и да не се отделяха един от друг.

Никой не ги поздрави и когато застанаха край линията да изчакат багажа си. И ето че тъкмо когато потътриха куфарите към изхода, Блеър зърна двама полицаи, вдигнали табела, на която пишеше „Блеър и Енрике“.