Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 70

— Скрежко ли? Аз пък мислех, че тая година пропускате Коледата, мистър Кранк. Първо взимате на заем елха. Сега пък и друго научавам.

— Какво става, Лутър? — провикна се Фромайър. Въпросът бе зададен сякаш от името на цялата общност. Всички очакваха да чуят отговора.

Лутър погледна към Нора и му стана ясно, че тя няма и дума да каже. Обяснението трябваше да дойде от него.

— Блеър се прибира за Коледа — избълва той, като не преставаше да разтрива левия си глезен.

— Блеър си идва у дома — на висок глас повтори Фромайър, та новината да стане достояние на всички. Каквото и да изпитваха към Лутър в момента, съседите обожаваха Блеър. Бяха я гледали как расте, после я изпратиха в колежа и я очакваха да си дойде всяко лято. Тя беше се грижила за повечето от малките деца по Хемлок в отсъствие на родителите им. А понеже беше единствено дете, се бе отнасяла към другите деца като към свои братя и сестри. Всички я имаха за своя по-голяма сестра.

— Ще доведе и годеника си — добави Лутър и още повече срази тълпата.

— Коя е Блеър? — попита Салино, сякаш бе детектив, разследващ убийство.

— Моята дъщеря — обясни Лутър. — Замина преди около месец за Перу с Корпуса на мира. Нямаше да я видим цяла година или поне така предполагахме. Обади се към обяд. В Маями е и пътува насам да ни изненада за Коледа. Ще доведе и годеника си, някакъв лекар, с когото се запознала съвсем наскоро.

Нора се приближи по-плътно към съпруга си и го прихвана за лакътя.

— И тя очаква да види у дома си коледна елха? — запита Фромайър.

— Да.

— И Скрежко?

— Естествено.

— Ами обичайното празненство в дома на Кранк на Бъдни вечер?

— Това също.

Хората се скупчиха още по-нагъсто, за да чуят разбора на Фромайър.

— В колко пристига? — попита той.

— Самолетът каца в шест.

— В шест!

Стотина души едновременно си погледнаха часовниците. Лутър заразтърква и другия си глезен. Усещаше сърбеж в стъпалата си, което беше добър знак. Кръвта му отново се движеше.

Вик Фромайър отстъпи крачка назад и огледа лицата на съседите си. Прочисти гърло, вирна брадичка и започна:

— И тъй, приятели, ето каква е стратегията. Ще направим тържество у семейство Кранк, коледно тържество за добре дошла на Блеър. Онези, които нямат друг по-важен ангажимент, оставете всичко друго и се включвайте. Нора, имаш ли пуйка?

— Не — отвърна тя. — Пушена пъстърва.

— Пушена пъстърва?

— Друго не успях да намеря.

— Пушена пъстърва? — недоумяващо заповтаряха жените.

— Някой да има излишна пуйка? — попита Фромайър.

— Ние имаме две — отзова се Джъд Бекър. — И двете се пекат.

— Чудесно. Клиф, кажи колко хора са ти нужни и вървете у Бриксли да вземете неговия Скрежко. Вземете и лампички, ще ги опънем в чимшира на Кранк. Всички си вървете, преоблечете се, вземете нещо за хапване, от което сте купили в повече, и ще се срещнем тук след час.

Той погледна към Салино и Трийн. За тях също имаше задача.

— Вие, момчета, тръгвайте към летището.

— Защо? — не разбра Салино.

— Блеър очаква някой да я посрещне.

— Не знам дали ще можем...

— Нужно ли е да звъня на шефа ви?