Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 63

Джон Гришам

— Мистър Кранк, аз съм, Докс — чу се припрян глас.

— Здравей, Докс.

— Много съжалявам за пътешествието и всичко останало.

— Това вече ми го каза.

— Вижте, изникна нещо неочаквано. Приятелят ми се готви да ме изненада с вечеря в Танър Хол. Шампанско, хайвер, такива неща. Направил е резервацията преди месец. Наистина не мога да му откажа.

— Разбира се, че не можеш, Докс.

— Наел е и лимузина, изобщо всичко е организирал. Страхотен сладур.

— Без съмнение, Докс.

— Не вярвам да успеем да се отбием, а толкова ми се искаше да видя Блеър.

Блеър бе заминала преди месец. Докс не я беше виждала от две години.

— Ще й предам.

— Съжалявам, мистър Кранк.

— Не се притеснявай.

Оставаха шестима. Трима с името Кранк плюс Енрике, преподобният и мисис Забриски. Лутър се изкушаваше да се обади на Нора с лошата вест, но после реши, че не си струва. Горкичката, бездруго си блъскаше главата как да предотврати провала. Защо да я разплаква? Защо Да й предостави още един повод да го навиква за провала на грандиозната му идея?

Не му се щеше да го признае, но разстоянието до бутилката коняк застрашително се скъсяваше.

* * *

Спайк Фромайър докладва за всичко, което бе видял и чул. С четирийсет долара в джоба и дадената все пак пред съседа клетва да си държи езика зад зъбите, момчето прояви известно колебание. Но пък в края на краищата обитателите на Хемлок не се славеха с особена дискретност. След няколко залпа насочващи въпроси от страна на баща му той си изпя всичко.

Докладва как му платили да пренесе елхата от дома на Трогдън; как помогнал на мистър Кранк да я монтира в хола, а после я обсипал надве-натри с играчки и лампички; как мистър Кранк току се прокрадвал до телефона да звъни на кого ли не; как самият той чул достатъчно, за да разбере, че семейство Кранк се готвят в последния момент да си организират коледно празненство, на което никой не ще да отиде. Виж, причината за празненството не можел да назове, нито защо било всичкото бързане. Не му станало ясно, понеже мистър Кранк използвал телефона в кухнята и говорел с много тих глас. Мисис Кранк тичала по задачи и се обаждала през десет минути.

Според Спайк обстановката у семейство Кранк беше крайно напрегната.

Вик се обади на Нед Бекър, който вече беше информиран от Уолт Шийл, че става нещо, и скоро тримата проведоха конферентен разговор, като Уолт и Нед не преставаха да държат под око къщата на Кранк.

— Тя току-що отново излезе, при това на бегом — докладва Уолт. — Не сме виждали Нора да фучи така.

— Къде е Лутър? — поиска да знае Фромайър.

— Още си е вътре — отвърна Уолт. — По всичко изглежда, че с елхата приключиха. Честно да ти кажа, у Трогдънови тази елха по ми харесваше.

— Става нещо — отсече Нед Бекър.

* * *

В количката си Нора бе натоварила каса вино, шест бутилки червено и шест бутилки бяло, макар да не беше наясно защо купува толкова много алкохол. Кой всъщност щеше да го пие? Защо пък да не го изпие сама?! Без никакво колебание беше купила от най-скъпото. Искаше й се Лутър да кипне от яд, като види сметката. Колко пари се канеха да спестят около Коледа, а ето каква я забъркаха.