Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 65

— В колко? — попита той, видимо зарадван от поканата.

— Колкото по-рано, толкова по-добре, да кажем, шест и половина.

Мъжът си погледна часовника.

— Остават по-малко от два часа.

Два часа! Не че Нора си нямаше часовник, но в чуждите уста катастрофално малкият промеждутък прозвуча ужасно. Два часа!

— Е, трябва да побързам — рече тя.

— Живеете на Хемлок, нали?

— Да. Четиринайсет седем осем.

Кой беше този все пак?

Нора се отдалечи бързо, като мислено редеше молитви отнякъде да изникне името на мъжа. Откри карамела, сметаната и тестената подложка за пая.

Пред бързата каса — за 10 или по-малко на брой стоки — имаше опашка, която опираше чак в щанда за замразени храни. Нора зае мястото си. Оттук дори не виждаше касиерката, а отказваше да си погледне часовника от страх, че е на прага на пълното поражение.

* * *

Изчака възможно най-дълго, макар да нямаше нито секунда за губене. Към пет и половина щеше изведнъж да се стъмни; в бесния водовъртеж на последните събития Лутър се бе вкопчил в налудничавата мисъл да сложи на място стария Скрежко под прикритието на мрака. Нямаше да се получи и той си го знаеше, ала му беше трудно да се вслуша в гласа на разума.

Отдели минута-две да състави план. Настъплението откъм задната страна на къщата бе задължително — за нищо на света нямаше да позволи Уолт Шийл, Вик Фромайър или който и да било друг да стане свидетел на маневрите му.

Лутър избута някак Скрежко от тавана, без да го повреди, а и сам себе си опази, но докато стигне до площадката, вече ругаеше най-яростно. Извади стълбата от барачката в задния двор. Дотук бе останал незабелязан, или поне така си мислеше.

Покривът беше мокър, тук-там просветваха ледени петна. А горе беше и много студено. Привързал на кръста си дебело найлоново въже, Лутър запълзя нагоре, приведен ниско като котарак и треперещ от страх; издраска някак по покривните плочи и погледна надолу — семейство Шийл бяха право насреща му, долу в ниското.

Той преметна въжето около комина, после запълзя заднишком по обратния път, но ето че се натъкна на ледено островче и се хлъзна близо петдесет сантиметра. Успя да се спре, задържа се и сърцето му затуптя отново. Ужасен погледна надолу. Ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата паднеше, полетът щеше да е кратък и щеше да завърши сред тръбните мебели на площадката, върху настилката от твърди тухли. Смъртта нямаше да настъпи веднага, съвсем не. Той щеше да страда, а дори да не издъхнеше, щеше да си счупи врата или да получи сътресение на мозъка.

Ама че безумие! Петдесет и четири годишен солиден мъж да играе такива игрички.

Най-опасната част бе да стъпи отново на стълбата, за да слезе, и ето че успя, като заби нокти в плочите и прехвърли първо единия, после другия си крак над улука. Вече на земята, той си пое дълбоко дъх и се поздрави, че е оцелял след първия преход догоре и обратно.

Скрежко се състоеше от четири части — широка кръгла основа, после топка с почти правилна сферична форма и накрая тяло с една махаща ръка и другата, опряна на кръста, към което бе прикрепена глава с усмихнато лице и черен цилиндър. Лутър не спря да мърмори, докато сглобяваше конструкцията — монтажът се състоеше в натикването на една пластмасова част в друга. Той завинти крушката в средната част, пъхна триметровия кабел, уви найлоновото въже около кръста на Скрежко и го приготви за изкачването.