Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 64

Някакъв мъж вече спускаше щорите и се канеше да затваря. Единствената останала касиерка обслужваше последните клиенти на опашката. Трима бяха преди Нора, един зад нея. От джоба на палтото й се чу мелодията на клетъчния й телефон.

— Ало — почти прошепна тя.

— Нора, обажда се Дъг Забриски.

— Здравейте, отче — с прималял глас откликна Нора. По тона беше познала какво ще чуе.

— Тук се получи известно затруднение — тъжно започна свещеникът. — Типичният коледен хаос, нали разбирате, всеки тегли в различна посока. А току-що най-неочаквано пристигна и лелята на Бет от Толедо и това окончателно обърка нещата. Боя се, че ще бъде невъзможно довечера да се отбием да видим Блеър.

По думите му човек би помислил, че не я е виждал от години.

— Много неприятно наистина — успя да смутолеви Нора с известна доза съчувствие. А й се искаше да плаче и Да кълне безспир. — Ще го отложим за друг път.

— Значи няма проблем?

— Съвсем не, отче.

Пожелаха си весела Коледа и всичко останало, след което Нора прехапа треперещите си устни. Плати виното и избута количката до колата, паркирана на близо километър от магазина, като не преставаше да реди гневни думи по адрес на съпруга си. Отскочи до един магазин от веригата „Кроджър“, пребори се с тълпата на входа и най-сетне тръгна между рафтовете да търси карамел.

Позвъни на Лутър, но никой не вдигна. Закани се, че ако не е на покрива, лошо му се пише.

Срещнаха се при фъстъченото масло и се забелязаха почти едновременно. Тя разпозна буйната червеникава коса, прошарената рижа брада и малките тъмни очила с кръгли стъкълца, но името й убягваше. Мъжът обаче тутакси я поздрави:

— Весела Коледа, Нора.

— Весела и на вас — отвърна тя с топла усмивка. Нещо лошо бе сполетяло съпругата му, доколкото си спомняше, или я беше уморила някаква болест, или бе избягала с по-млад мъж. Бяха се запознали преди няколко години на един бал, на който всички дами бяха с вечерни рокли. По-късно бе научила за съпругата му. А как му беше името? Май че работеше в университета. Беше добре облечен, под елегантното палто се виждаше жилетка.

— Защо пазарувате толкова късно? — попита мъжът. В неговата кошница нямаше абсолютно нищо.

— А, нали знаете, в последния момент все ще изникне нещо. А вие? — Бе останала с впечатлението, че той се мотае абсолютно безцелно, че се е гмурнал сред тълпата просто за да не се чувства самотен.

Какво, за бога, се беше случило с жена му? Венчална халка не се виждаше.

— Само някои неща. Утре ще е голямото угощение, нали? — попита мъжът, като хвърли поглед към фъстъченото масло.

— Тази вечер всъщност. Дъщеря ни си идва от Южна Америка, та се наложи набързо да спретнем малко тържество.

— Говорите за Блеър, нали?

— Да.

Значи познаваше Блеър!

Готова да скочи отвисоко със затворени очи, Нора инстинктивно налучка думите:

— Защо не дойдете и вие?

— Наистина ли ме каните?

— Разбира се, много хора ще се отбият. Ще има гости, вкусно ядене. — Сети се за пушената пъстърва и сякаш й се повдигна. Разбира се, ей сега ще си спомни и името на мъжа.