Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 62

— Да не си се изтървала, че очакваме Ъндъруд.

— Млъквай, Лутър.

— Пушена пъстърва с Мич Ъндъруд. Ще налетят като мухи на мед.

Нора пусна коледния диск с песни на Синатра и в продължение на двайсет минути Лутър кичеше елхата с украшения, а тя наизвади свещи и керамични фигурки на Дядо Коледа, сетне нареди по полицата над камината пластмасови клонки хвойна и имел. Дълго не си казаха нищо; накрая Нора стопи леда с последните нареждания:

— Тия кутии могат да се върнат на тавана.

От всичко около Коледа Лутър най-много мразеше гадното разнасяне на кутии нагоре-надолу по стълбището за тавана. Нагоре до втория етаж, после се пъхваш в тясното коридорче между двете спални, завърташ се, така че кутията, която неизбежно е огромна, да може да бъде носена по паянтовата стълба пред отвора към тавана. Надолу или нагоре, няма значение. Цяло чудо бе, че не си беше счупил нещо през тия години.

— Така и така ще се качваш, на връщане можеш да свалиш частите на Скрежко — излая Нора като същински адмирал.

Притиснала слушалката до ухото си, тя явно успя да размекне сърцето на преподобния Забриски и той най-накрая склони да се отбие за половин час. Под заплаха от опрян в челото му макар и въображаем пистолет Лутър се обади на секретарката си Докс и я държа на телефона, докато тя не му обеща да отскочи за няколко минути. Докс се бе омъжвала три пъти, в момента беше свободна, но винаги разполагаше с някакъв приятел. Те двамата плюс преподобния и мисис Забриски, добавени към групата на Ъндъруд, възлизаха на оптимистичното число дванайсет, ако се засечаха по едно и също време.

Числото дванайсет без малко отново да разплаче Нора. Дванайсет бе все едно трима души в хола им на Бъдни вечер.

Тя позвъни в два от любимите си магазини за вино. Единият беше затворен, другият щеше да работи още двайсет минути. Точно в четири Нора излетя, изстрелвайки канонада от инструкции за Лутър, който вече сериозно обмисляше възможността да нападне коняка, скрит в кабинета му.

Няколко минути след като Нора излезе, телефонът звънна. Лутър се втурна да го вдигне. Може би отново се обаждаше Блеър. Щеше да й признае истината. Щеше да й каже колко неразумна е според него тая изненада в последния момент, че и егоистична на всичко отгоре. Тя щеше да се почувства обидена, но щеше да й мине. При предстоящата сватба тя повече отвсякога щеше да се нуждае от родителите си.

— Ало — викна рязко той.

— Обажда се Мич Ъндъруд, Лутър — ревна глас в мембраната, при което на Лутър му се прииска да пъхне глава във фурната.

— Здрасти, Мич.

— Весела Коледа ти желая. Виж, благодаря, че ни поканихте всички накуп, но просто не можем да ви сместим. Много ангажименти се събраха, нали разбираш.

О, да, всеки бързаше пръв да си осигури компанията на Ъндъруд. Хората си умираха за непоносимите тиради на Мич относно прекомерно високия данък сгради и градоустройствените проблеми.

— Ужасно съжалявам, Мич — рече Лутър в слушалката. — Може пък догодина да се съберем.

— Разбира се, вие само звъннете.

— Весела Коледа, Мич.

Компанията от дванайсет души се бе смалила до осем, при това не бяха изключени и други прояви на дезертьорство. Лутър още не бе направил и крачка, когато телефонът пак се обади.