Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 61

— Можете ли! Това е чудесно. Към седем, не се обличайте официално, просто искам да се чувствате удобно. — Пауза. — Твоите родители? Разбира се, че могат да дойдат, колкото повече хора се съберем, толкова по-весело ще бъде. Страхотно, Емили. До скоро. — Когато затвори, на лицето й нямаше и следа от усмивка.

— Емили коя?

— Емили Ъндъруд.

Лутър изпусна кутия бисквити.

— Не — рече той.

Нора внезапно се засуети с останалото в торбата.

— Не мога да повярвам, Нора. Кажи ми, че не си поканила Мич Ъндъруд. Не тук, не и в нашия дом. Не си го направила, Нора, моля те, кажи, че не си.

— Положението беше отчайващо.

— Не чак толкова.

— Аз харесвам Емили.

— Тя е вещица и ти много добре го знаеш. Нима я харесваш? Кога за последен път си обядвала с нея, кога за последен път сте пили заедно кафе?

— Нужни са ни човешки тела, Лутър.

— Мич Голямата уста не е тяло, той е вечно недоволен търбух. Горещ въздух под налягане. Хората се крият от Ъндърудови, Нора. Защо го направи?

— Те ще дойдат и точка. Бъди благодарен.

— Ще дойдат, защото никой друг нормален човек не би ги поканил в дома си или където и да било. Те винаги са свободни.

— Подай ми сиренето.

— Това е шега, нали?

— Той ще е приятна компания за Енрике.

— След като двамата Ъндъруд го обработят, Енрике никога повече няма да стъпи в Съединените щати. Та Мич мрази всичко, града, щата, демократите, републиканците, независимите, чистия въздух, каквото ти дойде на ума. Няма по-голям досадник от него. Ще направи главата и съседите през две улици ще го чуват какви ги бръщолеви.

— Успокой се, Лутър. Въпросът е приключен. Като стана дума за пиене, нямах време да купя вино. Ще се наложи да отидеш ти.

— Не и в тая навалица. Никъде не мърдам.

— Напротив. Освен това не забелязах и Скрежко.

— Ще минеш без Скрежко. Вече реших.

— Дума да не става.

Телефонът отново зазвъня и Нора грабна слушалката.

— Кой ли може да е? — промърмори под носа си Лутър. — По-лошо едва ли ще стане.

— Блеър — оживи се Нора. — Здравей, скъпа.

— Дай ми слушалката — продължи да мънка Лутър. — Ще ги пратя обратно в Перу.

— Значи сте в Атланта, чудесно. — Пауза. — Готвим, пиленце, подготвяме празненството. — Пауза. — И ние се вълнуваме, детето ми, просто изгаряме от нетърпение. — Пауза. — Разбира се, че ще направя карамелов пай, не съм забравила, че ти е любимият. — Тя стрелна Лутър с ужасен поглед. — Да, миличко, в шест ще бъдем на летището. Обичам те.

Лутър си погледна часовника. Три и половина. Нора затвори и обяви:

— Нужен ми е килограм карамел и буркан сметана.

— Аз ще доукрася елхата — предложи Лутър. — С тълпите няма да се блъскам.

Нора гриза ноктите си секунда-две, колкото да прецени ситуацията. Което означаваше, че се готви план, по всяка вероятност много подробен.

— Ето какво ще направим — започна тя. — Дай да свършим с украсяването до четири. Колко ще ти отнеме Скрежко?

— Три дни.

— В четири за последен път ще отскоча до магазините, а ти ще качиш Скрежко на покрива. Междувременно ще прегледам указателя и ще се обадя на всички, които сме срещали, макар и веднъж.