Читать «Да пропуснеш Коледа» онлайн - страница 60

— Коя кутия?

— Как така „коя кутия“? Накачих сума ти неща с бясна скорост, Нора. Не е сега времето да се заяждаш за елхата.

— Зелени гирлянди? — бе следващото й откритие, което тя дори свали. — Откъде си взел тая елха?

— Купих последната от скаутите. — Това поне частично отговаряше на истината.

Нора огледа стаята, втренчи се в нахвърляните празни кутии, но реши, че има по-важни неща, за които да се тревожи.

— Освен това — най-неразумно изтърси Лутър — при тая скорост, с която се движим, кой ли ще я види?

— Млъквай и разтоварвай.

Лутър откри четири торби с храна от магазин, за който не беше и чувал, три плика от някакъв бутик, каса безалкохолни, каса минерална вода и ужасяващ букет от цветарница, прочута с възмутителните си цени. Счетоводителският му мозък понечи да изчисли загубите, но почти веднага благоразумно се отказа.

Как щеше да обясни всичко това в кантората? Всички пари, които бе спестил, вече се топяха. Освен това непредприетото пътешествие също трябваше да се отнесе към загубите, защото той бе отказал да си направи застраховка за пътуването и сега нямаше да му върнат никакви пари. Лутър бе пред финансова катастрофа и по никакъв начин не можеше да я предотврати.

— Свърза ли се с Леърд и Уорнър? — попита Нора, хванала слушалката.

— Да, не могат да дойдат.

— Извади продуктите от торбите — нареди тя, после изрече в телефона: — Сю, Нора се обажда, весела Коледа. Виж, имаме голяма изненада. Блеър си идва у дома със своя годеник, довечера пристигат, а ние се опитваме в последния момент да организираме празненство. — Пауза. — От Перу, макар че не очаквахме да я видим преди следващата Коледа. — Пауза. — Да, наистина, страхотна изненада. — Пауза. — Да, с годеника си. — Пауза. — Лекар е. — Пауза. — Оттам някъде е, от Перу, струва ми се, запознали се преди три седмици и вече са решили да се женят, тъй че разбираш защо сме в шок. Та за довечера... — Пауза.

Лутър извади четири килограма пушена орегонска пъстърва, опакована в стегнат целофан, от онези пакети, които създават впечатлението, че рибата е издъхнала преди години.

— Сигурно ще прекарате хубаво — продължаваше да бъбри Нора. — Съжалявам, че няма да сме заедно. Да, ще поздравя Блеър. Весела Коледа, Сю. — Тя затвори и си пое дълбоко въздух.

В най-неподходящия момент Лутър изтърси:

— Пушена пъстърва?

— Другото останало беше замразена пица — срази го Нора с ответен залп. — Никъде нямаше нито пуйки, нито шунка, а дори да бях намерила, нямам време да готвя. Затова да, Лутър, мистър Плажен сваляч, на Коледа ще ядем пушена пъстърва.

В следващия момент телефонът звънна и тя вдигна на мига.

— Здравей, да, Емили, как си? Благодаря, че се обаждаш.

Лутър не смяташе, че жена му познава тази Емили. Той извади огромна бучка сирене „Чедър“, голяма опаковка швейцарски шоколад, кутийки солени бисквити, консерва миди и цели три шоколадови пая със съмнителна годност, купени от сладкарница, която Нора по принцип избягваше. Жена му продължаваше да обяснява защо в последния момент са решили да направят тържество и ето че внезапно възкликна: