Читать «Дух на човек, дух на бръмбар» онлайн

Джон Грегъри Бетънкорт

Дух на човек, дух на бръмбар

Когато се пробудих на ръба на водата, бях гол като животно. Една излъскана пръчка, широка колкото крака ми и направена от дърво — въпреки, че не можех да кажа от какво дърво — висеше от китката ми на тънка каишка. Хвърлих пръчката, скочих на крака и нададох тревожен вик:

— Ай — ай — ай!

Звукът отекна нагоре и надолу по брега на Реката. Последва тишина, после го подхванаха стотина други гърла и ми го върнаха обратно с оглушителен рев.

— Ай — ай — ай — ай — ай…

Сигурно бях в света на духовете, тъй като ясно си спомнях смъртта си. Все още можех да чуя жрецът на племето ни да опява над мен, опитвайки се да изгони болестта от тялото ми. Спомнях си болката в корема, която караше света да се люлее като дърво при буря.

— Нгосак — бях прошепнал с последния си дъх, посочвайки името на мъжа, който ми бе направил магия.

Защо бях тук? Какъв дух или бог ме наказваше? Дали не бях посочил грешния човек — дали Нгосак бе невинен? Затворих очи и загризах устните си, докато не вкусих топлата сладост на кръвта. Духове, махайте се, махайте се, махайте се!

Виковете на ужас бавно замряха. Отворих очи, но нищо не се бе променило. Всички на брега на Реката се оглеждаха наоколо с лица, изразяващи страх и тревога.

Някои пристъпваха колебливо насам или натам, някъде далече чух жена да пищи без да спира.

От всички около мен, аз стоях най-близо до ръба на Реката. Затичах се надолу към водата, приклекнах и се загледах в собственото си отражение. Това бе кошмар. Можеш да различиш човека от животното по украсата му, знаех това: татуировки на бузите и клепачите, боя за гърдите и ръцете. Всички тези, които се бяха пробудили с мен изглеждаха като хора — такива бяха формите им — тъмно кафява кожа като моята, широки бузи, сплескани носове — но бяха напълно обезкосмени от главата до петите. Сега, когато се взирах в отражението си, докоснах собствения си плешив череп, усетих празнината под мишниците си, погледнах надолу към голата си мъжественост. Бях гладък като новородено, а горната ми кожа беше премахната, оставяйки пениса ми розов и изложен на показ. Още по-лошо, стотиците татуировки, с които толкова грижливо бях покрил тялото си през петдесет и осемте години на живота ми, бяха изчезнали.

Открих, че едва мога да се позная.

Каква игра си играеха с мен? Кой дух можеше да направи подобно нещо?

Трябва да е Глаша Змията, помислих си аз, вече прав: той беше мошеникът. Кой друг щеше да ме събуди в света на духовете по такъв начин? Или навярно бе изпитание. Кокоти бръмбарът винаги ни беше изпитвал, опитвайки се да докаже, че човекът не е по-добър от маймуните по дърветата.

Намръщвайки се, аз се отправих нагоре по Реката и се опитах да разбера къде се намирам, като плясках с голите си крака през плитчините и подплашвах малките сребристи риби, които се струпваха настрани от мен.

Между Реката и едно обширно поле с висока до кръста трева се простираше една равна местност, широка около двадесет стъпки. Ние всички се бяхме събудили на Речния бряг. Зад тревата забелязах горичка от дебели стари бамбуци, които се спускаха почти до водата.