Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 4

— О, я стига! И двете знаем много добре какво стоеше зад днешната ти постъпка. Дори си призна, че си продължавала да се преструваш на приятелка, за да видиш падението ми. Хм, но паднах ли днес? Не мисля, мила моя. Ще се върна в Лондон и ще се омъжа за някой от онези идиоти, които се кълнат, че ме обичат, но какво ще стане с теб? Доволна ли си, че изля върху мен отровата си? О, но ти май не получи отмъщението, което искаше? Просто се спасих от катастрофален брак — благодарение на теб! Много ти благодаря. Уверявам те, че признателността ми е искрена.

— Върви по дяволите! — изсъска Мейвис и излезе, от стаята.

Офелия затвори очи, мъчейки се да прогони напиращите сълзи. Просто трябваше да се махне, щом видя, че Мейвис е тук. Не биваше да извиква спомена за ужасната сцена, която се беше разиграла през деня.

— Да ръкопляскам ли? Мислех, че вие двете сте приключили с представлението преди няколко часа.

Офелия настръхна. Това беше той. Божичко, как беше успяла да се разплаче точно на неговото рамо! Но сега поне бе овладяла ужасната си слабост.

Тя се обърна и го погледна с надменно вдигната вежда.

— Това надали би могло да се смята за представление, при положение че бяхме сами. Или поне си мислехме така. Подслушвахте ли, виконт Лок? Що за проява на грубост от ваша страна!

Рейфиъл Лок се ухили широко, без да показва разкаяние.

— Не можах да се удържа. Преображението ви бе толкова възхитително. Злочестата девица на бърза ръка си отиде, заменена от Ледената кралица.

— Върви по дяволите! — изстреля тя, заемайки финалната реплика на Мейвис, и също като бившата си приятелка гневно напусна салона.

ВТОРА ГЛАВА

— Тя какво имаше предвид?

— Защо ли се чувствам засегната?

— Сигурно те е чула, че клюкарстваш по неин адрес. Казах ти да не говориш толкова високо.

— Аз не клюкарствам!

— Обаче точно това правеше. Нищо, не се притеснявай. Хубавица като нея винаги е обект на клюки.

Рейфиъл се подсмихваше, докато слушаше възмутените коментари в преддверието. Ледената кралица, прякорът, който беше измислил на Офелия Рийд, бивша годеница на приятеля му, не просто беше изляла гнева си върху него заради нахалните му забележки. Също така беше казала на голямата групичка във вестибюла: „Не ми обръщайте внимание, аз само минавам. След миг отново ще можете да клюкарствате свободно зад гърба ми.“

Събралите се пак започнаха да шушукат, само че този път по-високо, тъй като бяха сигурни, че Офелия не е наблизо. Тази хубавица съвсем не беше елементарно създание, както Рейфиъл си мислеше отначало. Тогава той я познаваше единствено като злостна сплетница.

Неочаквано за себе си младият виконт беше създал нови приятелства в това затънтено кътче на Йоркшир. Като първороден син и наследник на херцог Норфорд никога не беше страдал от липса на приятели — истински или не, но когато преди седем години замина да пътешества из Европа, загуби връзка с повечето от тях. С изненада установи обаче колко лесно се привърза към Дънкан Мактавиш, може би защото шотландецът се показа толкова сприхав по време на първата им среща и се палеше невероятно лесно, което според Рейфиъл бе много забавно.