Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 3

— Недей — отвърна Мейвис и ядно тръсна къдриците си. — Без повече преструвки, Фили. И двете сме…

— Замълчи! — остро я прекъсна Офелия, преди раната отново да се е отворила. — Сега нямаш публика, пред която да ме клеветиш, тъй че истината, ако обичаш! Знаеш, че си единствената приятелка, която някога съм имала. Обичах те. В противен случай нямаше да ти разкрия истината за Александър, за да те предпазя от него. Но ти предпочете да ми вмениш неговата вина! Как го каза? Че единствената причина да търпиш присъствието ми, е да видиш падението ми? И твърдиш, че аз съм злобна?

— Казах ти, вече сама не мога да се позная — защити се Мейвис. — И вината за това е твоя. Ти така ме нарани, че сега дори не се харесвам.

— Не, не аз, той. Твоят безценен Александър, който те използваше, за да се добере до мен. Ето, най-накрая го казах. Опитах се да ти го спестя. Той ме умоляваше да се омъжа за него през цялото време, докато те ухажваше, но вече няма да те пазя от истината, Мейвис.

— Каква лъжкиня си само! Обаче не пропусна да ме очерниш пред приятелките си, а?

— О, и откога онези две пиявици отново са ми „приятелки“? Когато днес ти изтъкна, че Джейн и Едит не са ми никакви приятелки, сякаш аз самата не го зная? Освен това ме провокира, като ме нарече „лъжкиня“. Не отричай. Колко дълго си мислеше, че ще можеш да продължиш с подлите си, ехидни забележки, без да ти го върна със същата монета? По-добре от всеки друг знаеш колко бързо прелива чашата на търпението ми. Пазех го за теб. Не ми оставаше и капчица за Джейн и Едит, които, както добре знаеш, се навъртаха около мен само защото е престижно да бъдат виждани в компанията ми. Но днес, докато ме очерняше пред всички, ти пропусна да споменеш тази подробност, нали? И даже каза, че аз съм ги използвала? Ха! Отлично знаеш, че е точно обратното, че всички от така наречените ми „приятелки“ използват моята популярност за постигането на собствените си цели. За Бога, ти неведнъж си го изтъквала, когато още ме обичаше!

— Наясно бях, че ще измислиш някакви извинения — рязко отвърна Мейвис.

— Истината не е извинение — възрази Офелия. — Познавам всичките си недостатъци и моята избухливост е най-тежкият ми порок. Но кой обикновено я предизвиква?

— Това какво общо има със злобата ти?

— Ти повдигна въпроса, Мейвис. Твърдиш, че Джейн и Едит прекарват цялото си време с мен и ми се подмазват, за да не обърна жилото си срещу тях. Това е доста сериозно обвинение. Не желаеш ли да го обсъдим сега, когато нямаме публика, която да впечатляваш със своята отмъстителност?

Мейвис ахна:

— Не аз съм отмъстителна, Фили, а ти. Казах абсолютната истина. В миналото при удобен случай си говорела срещу тях, а днес с цялото си безочие го отрече.

— Защото ти му отдаваше прекомерно голямо значение. Разбира се, че много пъти съм ги клъввала, но то е само защото са подмазвачки, както всички мои „приятелки“. Тъкмо тяхното лицемерие и неискреност ме карат да избухвам.

Мейвис поклати глава:

— Не знам защо изобщо си направих труда да посочвам колко си гнусна. Ти никога няма да се промениш. Винаги ще се интересуваш само от себе си, съсипвайки чуждото щастие.