Читать «Твоята магия» онлайн - страница 26

Джеймз отново се засмя и потупа брат си по гърба. Беше толкова щастлив, че Уорън изпита болка, докато го наблюдаваше. Никога не бе го виждал в такава светлина; не беше си и помислял, че е възможно; не искаше да е така. Но в тези мигове, в които и двамата изпитваха едно и също огромно облекчение, породено от тревогите за една и съща жена, между тях нямаше и капка враждебност.

Когато Джеймз се извърна и го съзря, Уорън каза:

— Не си го и помисляй. — Имаше предвид очевидната склонност на Джеймз да прегръща всичко живо. Но думите му бяха изречени с усмивка. Смееше се още откакто бе видял усмивката, с която Реджина им бе съобщила, че майката и детето са добре. Затова Джеймз също му се усмихна и отиде да стисне ръката му.

Поздравленията продължаваха. След още много прегръдки и потупвания по гърба, Джеймз най-сетне се опита да се отскубне и да се качи при съпругата си, но Реджина го увери, че няма защо да бърза, че Джорджина е потънала в сън веднага след раждането и че Шарлот и лекарят се грижат за бебето.

Най-накрая се появи и Рослин, уморена, но засмяна. Като се сгуши веднага в ръцете на съпруга си, тя информира щастливия баща, че „Тя е просто прекрасна, Джеймз. Истинска Малори, без съмнение. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да прилича на Тони.“ От което поне половината от присъстващите разбраха, че най-малката Малори ще има руса коса.

Джеймз, който вече беше дошъл на себе си, отговори:

— Много лошо. Тъкмо се канех да подразня Джордж за това.

— И да й дадеш още един повод да не ме посреща гостоприемно в тази къща? — промърмори Антъни.

— Не е необходимо аз да й давам някакви поводи, скъпи момко. Ти и сам се справяш съвсем добре.

— Той се оправя, Рос — оплака се престорено Антъни на съпругата си. — Мисля, че е време да се прибираме у дома.

Но точно в този момент се появи Шарлот с увит в пелени вързоп, който тя постави в ръцете на Джеймз. Настъпи тишина, но Джеймз, разбира се, не забеляза това, защото за пръв път в живота си се взираше в своята дъщеря. Не би могло да съществува такова изражение върху лицето на един мъж, или поне повечето от мъжете в стаята мислеха така — толкова преливащо от любов и смирение.

Бебето беше разгледано от всеки един от присъстващите в салона. Всички се бяха събрали около момиченцето, а и в момента щастливият баща нямаше нищо против да не проявява ревност.

Антъни бе човекът, който, припомняйки си един неотдавнашен разговор със своя брат, най-накрая се обади:

— Ще бъдеш ли така любезен да ни кажеш как ще наречеш това малко съкровище?

Той си мислеше, че ще принуди Джеймз да се откаже от своенравната си идея, но Джеймз се взря в него за момент, после погледна към братята Андерсън и отговори отчетливо:

— Джак.

Разбира се, това веднага предизвика бурни протести, някои от които доста разгорещени. Но Джеймз устоя твърдо на всичко и накрая каза:

— Моля ви да си припомните чия дъщеря е тя и кой има право да й даде име.

Това, естествено, означаваше край на всякакви пререкания. При условие, че майката нямаше какво друго да каже и че вуйчовците Андерсън не присъстваха на кръщенето, най-младият член на фамилията Малори, макар да бе момиче, щеше да се нарича Джак Малори, въпреки че в църковните книги щяха да я запишат като Джаклин.