Читать «Твоята магия» онлайн - страница 24

Бойд се бе проснал на канапето, мъртъв за света. Беше изпил сам цяла бутилка бренди, а този вид питие бе по-силно от алкохола, към който беше привикнал. Уорън също го бе опитал и с удоволствие би се напил до забрава, но упорито избягваше да поглежда към чашата си.

Томас беше на втория етаж. Обикаляше коридора и ред стаята на Джорджина, за да научава пръв какво става вътре. И Уорън бе имал такова намерение, но след като още при първия страховит вик откъм спалнята на сестра му се обля в пот и започна да трепери, Томас го завлече обратно на долния етаж.

През цялата нощ Антъни ту седеше в едно кресло, ту се облягаше прав на стената до камината и просто наблюдаваше какво става наоколо. Или поне така изглеждаше. В ръката му имаше чаша бренди, която той се задоволяваше само да подушва от време на време и която периодично се опитваше да натика в ръката на Джеймз. Напразно. Много преди всичко да започне, Джеймз му беше казал, че няма да близне и капка „проклет“ алкохол и очевидно не бе променил решението си.

Антъни се бе опитал да поведе разговор с брат си; всъщност направо го бе предизвикал, и то с подигравки, каквито Уорън никога не би понесъл, без да пролее кръв. Но Джеймз не бе му обърнал никакво внимание, макар че от време на време все пак проговаряше. Ала това беше само за да измърмори на себе си: „Проклет вечен ад“ и „Никога вече няма да я докосна“; веднъж: „Господи, умолявам те!“, а веднъж направо се обърна към Антъни: „Просто ме изведи навън и ме застреляй.“

На Уорън му се беше приискало той да направи това. Все още му се искаше. Но Антъни само се бе изсмял и беше казал на брат си:

— И аз се чувствах така, старче, но после веднага ще забравиш, както и Джордж ще забрави. Можеш да бъдеш сигурен.

Другите трима от рода Малори пристигнаха малко след като Уорън отнесе сестра си в спалнята. По-възрастният брат, Едуард, дойде със съпругата си Шарлот, която веднага се качи горе и оттогава не беше се появявала, След тях пристигна още една племенница, Реджина Идън, и също се затвори при Джорджина, макар че от време на време слизаше долу, за да увери чичо си Джеймз, че всичко върви добре, и че „Джордж“ се справя „страхотно“; а последния път каза заядливо: „Но ти не би искал да чуеш какво мисли за теб точно в този момент“.

Едуард първоначално поигра на карти с дъщеря си, но сега редеше пасианси и не обръщаше внимание на напрежението, което цареше в салона. Беше минал през това твърде много пъти, за да се разтревожи. Дъщерята Ейми се бе свила в един голям фотьойл и спеше дълбоко, подпряла брадичка на дланта си. Беше се погрижила да им сервират храна още рано вечерта, а по-късно бе донесла и закуски, но те стояха почти недокоснати.

Хубаво момиче беше тази Ейми; не, всъщност направо красиво. Винаги, когато погледнеше към нея, Уорън забелязваше, че тя свежда очи, като че го бе наблюдавала. Жалко, че беше Малори… какво, по дяволите, го прихващаше? Тя бе твърде млада за него. По-скоро би подхождала на Дрю, стига той да успееше да се пребори с чичовците й.