Читать «Твоята магия» онлайн - страница 27

ГЛАВА СЕДМА

— Къде изчезна снощи, Джеръми?

Ейми зададе въпроса още с влизането на братовчед й в трапезарията. Въпреки че беше два часа следобед, им сервираха закуска, защото никой не си бе дал труда да се събуди по-рано и когато Ейми най-сетне беше изпълзяла от леглото си, бе поръчала именно това.- Не мислех, че ще дойдеш отново тук толкова скоро — отбеляза Джеръми, отбягвайки въпроса й.

— Всъщност не съм си тръгвала — каза тя и понечи да му налее чаша кафе, но се спря, за да попита: — Чай ли предпочиташ?

— Каквото ми сипеш, нямам претенции. Какво искаш да кажеш с това „не съм си тръгвала“? Нали не означава, че не си спала?

Като се имаше предвид, че Ейми носеше муселинена рокля с цвят на праскова, различна от тази, с която бе облечена през нощта, и че самата тя изглеждаше свежа като праскова, объркването му бе напълно разбираемо.

— Обещах на леля Джордж, че ще остана да се грижа за къщата, докато тя се възстанови. Нали старата ви икономка напусна миналия месец, а новата въобще не работеше и бе уволнена преди седмица? Все някой трябва да се грижи за нещата тук. Или може би ти смяташ да се захванеш с това?

Джеръми изсумтя:

— Дума да не става. Но ти не си ли малко млада…

— След като повечето момичета на моята възраст попадат в оковите на брака, напълно подготвени да въртят своите домашни огнища, нима смяташ, че единствено аз съм неспособна да се справя?

Под настойчивия й поглед, които имаше същия цвят като неговия собствен, Джеръми се изчерви.

— Не съм казал това.

— Толкова по-добре за теб — отвърна Ейми. — Иначе щях да ти зашия един шамар.

Той й отправи една от най-очарователните си усмивки, за да я омилостиви. Тези нейни заядливи настроения рядко бяха насочени срещу него, но тя все пак беше Малори, а повече от половината от членовете на семейството бяха прочути с мъчния си нрав. Това, че бащата на Ейми правеше изключение от правилото, не означаваше, че същото важи и за нея. А и Джеръми вече бе станал един от най-близките й приятели и с всеки изминал ден я опознаваше все по-добре.

Той реши да подхвърли с престорена изненада:

— Ако се преместиш да живееш у дома… мили боже, това няма да означава, че всички онези проклети контета, които от една седмица насам се тълпят у вас, ще заприиждат тук, нали?

— Няма, ако си държиш езика зад зъбите и не казваш на никого къде съм.

Сега Джеръми наистина беше изненадан.

— Нима не искаш да пожънеш плодовете на своя успех в обществото?

— Небеса, разбира се, че искам. Но това, което очаквах с такова нетърпение, не бяха обичайните последици от дебюта, а да започнат да ме третират като възрастен човек. Сестрите ми може и да са си издълбавали резки в стената за всеки нов ухажор, но аз ни най-малко не се интересувам…

— Защо не? — прекъсна я нетърпеливо той. — Не искаш ли да се омъжиш?

— Естествено, че искам и съм твърдо решена да го направя.

— А-ха — каза Джеръми, смятайки, че е проумял накъде бие тя. — Ти просто още не си срещнала подходящия човек и сега изчакваш.