Читать «Твоята магия» онлайн - страница 25
Джоана Линдзи
Уорън обожаваше децата, но не искаше никога вече да минава през този ад. Пък и нямаше намерение да се жени и да има собствени деца. Жените бяха най-коварните създания на земята. На тях не можеше да се разчита. Не можеше да им се вярва. Ако от време на време не изпитваше чисто физическа нужда от тяхната компания, никога не би си и помислил да си има вземане-даване с тях.
Сестра му беше единственото изключение, единствената жена, която имаше значение за него, и ако нещо се случеше с нея…
Още един Малори се бе появил късно вечерта — синът на Джеймз, Джеръми. Той беше приел новината възбудено, дори възторжено. Бе твърде млад, за да знае за усложненията, които можеха да възникнат, за риска, за това, че няма повод за радост, докато майката и детето не се измъкнат живи и здрави от изпитанието. Но само един поглед към изтерзаното изражение на баща му бе достатъчен на младежа, за да проумее сериозността на ситуацията и да излезе от къщата с обещанието: „Ще изпратя да повикат Кони“, без повече да се весне. Явно в момента салонът представляваше твърде потискащо място за момче с неговата вродена чувствителност.
Уорън не трепна при споменаването на името „Кони“, което принадлежеше не на жена, а на мъжа, който, както се говореше, бе най-добрият приятел на Джеймз Малори и също като него — бивш пират. Бяха се срещали с Конрад Шарп в дома на Антъни през нощта, в която Уорън и Джеймз уж бяха изгладили противоречията помежду си заради Джорджина. Дума да не става, както би казал зет му.
Тогава се появи Реджина. Дрю и Томас я следваха по петите, защото тя толкова бързаше да стигне до чичо си, че въобще не бе спряла да им каже каквото и да било. Но усмивката, грейнала на лицето й в мига, когато се обърна към Джеймз, им каза всичко, което се бяха молили да чуят. Всички избухнаха във весел смях, втурнаха се да събудят Ейми и дори се опитаха да изтръгнат Бойд от пиянския му унес. Но Джеймз продължаваше да мълчи вцепенено. Трябваше да узнае нещо повече, трябваше му не само усмивката, но и думите.
Реджина отлично разбра това, отиде веднага до него, прегърна го и каза:
— Имаш дъщеря, а майка й е добре. И двете са добре. — В следващия миг тя изпищя, защото в облекчението си чичо и я бе прегърнал по-силно, отколкото можеше да понесе.
Той я пусна със смях и се огледа за Антъни.
— Къде е проклетото питие?
Беше все още в ръката на Антъни. Джеймз грабна чашата и я пресуши; после я остави върху камината и придърпа брат си, за да прегърне и него — той поне можеше да издържи това, макар и не много дълго.
— Свети боже, Джеймз! — изпъшка накрая Антъни. — Забрави за тази твоя сила, преди да си отишъл да видиш Джордж — сухо добави той. — И недей да плачеш, за бога. Аз плаках, но няма нужда и двамата да се правим на магарета.
