Читать «Твоята магия» онлайн - страница 28

— Всъщност… точно така — излъга Ейми. Не искаше все още да признава кого бе избрала, дори пред любимия си братовчед.

— И затова си си предложила услугите на Джордж, нали? За да можеш да се скриеш?

— Ако искаш да знаеш, аз съм много привързана към твоята мащеха, Джеръми. Щях да й предложа помощта си, дори ако имаше още десетки неща, които бих предпочела да правя. Лекарят каза, че тя трябва да остане на легло поне една седмица. Понеже аз съм единственият човек в семейството, който няма други задължения в момента, ми се стори логично…

— Няма нужда да се горещиш толкова много — каза той. Беше му неудобно, задето явно бе наранил чувствата й. — Разбрах подбудите ти. — Сетне се усмихна, за да смекчи резките си думи. — Ще ми бъде приятно да си наоколо.

Ейми вдигна едната си черна вежда, с което му напомни за своя баща и за чичо си. Самите те бяха изпипали тази гримаса до съвършенство.

— Наистина ли? Дори при положение, че няма да ти позволявам да отбягваш въпросите, които се опитваш да отбегнеш?

— Значи си забелязала?

— Нямаше начин да пропусна — сухо отговори тя.

Джеръми се засмя.

— И какъв беше въпросът?

— Къде изчезна снощи? Помислихме, че си отпрашил лично към Хейвърстън, за да доведеш Кони.

— Изпратих Арти, макар че този стар морски вълк би могъл да намери пътя до имението на Кони по суша само с много късмет. Ако се е загубил някъде по друмищата, вината ще е изцяло у Джордж. Ако просто бе изчакала до следващата седмица, както бе планирано, Кони щеше да е тук. Той възнамеряваше да се върне в Лондон за раждането.

— А какво въобще прави в провинцията?

— Проверява дали все още може да се спаси нещо от малкия чифлик, който притежава близо до Хейвърстън. Толкова дълго не се е връщал там, че очакваше всичко да е потънало в бурени и развалини. Разбира се, Кони има достатъчно време и пари, за да го възстанови, след като и той не смята да плава повече,

— А на теб, Джеръми, няма ли да ти липсват плаванията с твоя баща?

— Какво толкова има да ми липсва? Никога не съм прекарвал достатъчно дълго време на „Дева Ан“, за да свикна с това. Още в първата морска битка ме раниха, а татко и Кони ги прибраха в Западните Индии. Освен това — добави той с определено лукав кикот — напоследък се забавлявам дяволски добре, за да ми липсва каквото и да било.

— Не се и съмнявам, като гледам колко често те изключват от училище.

— Дявол да го вземе, нали няма да започнеш да ми опяваш като Джордж? Не ми ли стигат хоканията на Кони и татко, та и тя да ми пълни главата с поученията си? Човек би си помислил, че са забравили какво е да си на осемнадесет години.

Ейми се усмихна на неговите оплаквания.

— Сигурна съм, че баща ти не е забравил. Нали е бил приблизително на толкова, когато те е заченал, нищо, че го е разбрал години по-късно. Чувала съм, че в дните, когато е бил най-прочутият нехранимайко в цял Лондон, е бил с различно момиче сутрин, обед и вечер — и това всеки ден. За такива забавления ли ми говориш?