Читать «Твоята магия» онлайн - страница 23

Господи, мислеше си Уорън, добре, че не съм бил у дома, когато съпругата на Клинтън е раждала децата си. И двете раждания бяха го заварили по време на пътешествия до Китай, които отнемаха от две до четири години, в зависимост от настроенията на управляващия в момента владетел. Но флотилията „Скайларк“ нямаше повече да плава до Китай — не и след като могъщият властелин Жанг Ятсен беше загубил един облог и копнееше да пролее кръвта на всеки Андерсън, изпречил се на пътя му. На практика Жанг се бе опитал да сложи край на живота им още същата онази нощ в Кантон, когато бе изпратил своите убийци по петите на Уорън и Клинтън (тогава те плаваха заедно), за да вземат както главите им, така и скъпата антична ваза, току-що спечелена от Уорън в съдбоносната игра на комар. Ако Уорън не беше толкова пиян в онази нощ, никога не би заложил кораба си срещу безценната ваза, но той беше и следователно имаше пълното право да я задържи.

Клинтън бе на същото мнение и дори желаеше вазата още по-силно от Уорън. Но притежанието й, макар и честно извоювано, бе сложило край на търговията им с Китай. В своето малко кралство Жанг имаше неограничена, почти богоподобна власт. Човек не можеше просто така да си навлече гнева му и после да остане жив, за да разказва за това. Стига да се бе добрал до тях онази нощ, Жанг щеше да получи главите им върху поднос. Единствено навременната намеса на хората от екипажите на техните кораби беше отблъснала нападението на китайските главорези.

Все едно, пътуванията до Китай нямаше да липсват на Уорън. Дългите търговски маршрути и честите отсъствия от дома бяха започнали да го отегчават. Може би ако се бе задържал повечко време в къщи, Джорджина нямаше да тръгне за Англия да търси изчезналия си годеник и нямаше да намери Джеймз Малори вместо него.

Дори спомените за смъртния враг, когото бе оставил на другия край на света, не можеха да отклонят мислите на Уорън задълго от тревогата за неговата сестра.

Четири сутринта.

Колко дълго можеше да продължи всичко това? Някой — момичето Ейми, вероятно — бе споменал, че болките на Джорджина са започнали още в десет часа предишната сутрин, че тя не е казала на съпруга си, защото не е искала да го безпокои, и че той бил излязъл, за да разбере истината едва при завръщането си, малко преди да пристигнат останалите. Осемнадесет часа. Нима бе възможно да трае толкова дълго? Сигурно нещо не беше наред, въпреки периодичните уверения на лекаря, че всичко се развивало нормално.

Уорън продължаваше да обикаля. Джеймз Малори продължаваше да обикаля. И тъй като се движеха в противоположни посоки, често се озоваваха един срещу друг, но просто се разминаваха и продължаваха да вървят, без да произнесат и дума и почти без да си обръщат внимание.

Дрю обикаляше отвън във фоайето, защото той и Уорън се бяха изнервили взаимно, както често се случваше между тях двамата. Клинтън бе седнал, но пръстите му непрекъснато барабаняха по коленете му, по ръцете му, по облегалките на креслото. Той също бе отсъствал от къщи при раждането на двете си деца, така че и за него това преживяване беше ново, но се справяше доста по-добре от останалите, с изключение на Томас.