Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 21

Тиндъл му отвори и взе наметалото, шапката и ръкавиците.

— Някакви проблеми? — попита Никълъс; знаеше си, че списъкът ще е дълъг.

— Никакви, милорд.

Нямаше ли шум?

— Не.

Никълъс пое дълбоко дъх. Тя сигурно пазеше гнева си за него.

— Тиндъл, каретата да е готова пред къщи — заповяда той и се заизкачва по стълбите.

Третият етаж бе тих като гробница. Слугите рядко се мяркаха тук след свечеряване. Хубавата камериерка Луси, на която бе хвърлил око напоследък, не би дръзнала да се качи горе, освен ако не я пратят за нещо. Неговият камериер Харис сигурно вече спеше на втория етаж и не очакваше господаря си толкова рано. Никой в къщата освен Тиндъл не знаеше за присъствието на дамата. И това бе нещо.

Никълъс постоя за миг пред вратата на Реджи, после я отключи и бързо я отвори. Беше готов да понесе удара по главата, но шокът при първия поглед към нея имаше потресаващ ефект. В погледа й нямаше свенливост; прекрасното овално лице с нежни черти не издаваше и следа от страх. Погледът на екзотичните, косо поставени очи, бе вълнуващ. Такива тъмносини очи на светлото лице, сини и бистри като цветен кристал! Устните й бяха меки и пълни, а носът — прав и изящен. Гъсти, черни като въглен мигли обрамчваха тези изключителни очи, а над тях деликатно се извиваха черни вежди. Косата й също беше гарвановочерна; буклите обкръжаваха лицето й и придаваха на бялата й кожа вид на полирана слонова кост.

Дъхът му спря. Не само лицето й бе красиво. Тя беше миньонче, да, но във формите й нямаше нищо детско. Твърди, млади гърди напираха под розовата коприна на роклята й. Деколтето й не бе толкова дълбоко, както на някои рокли; трябваха му милиметри, за да стане предизвикателно, но някак си съблазняваше не по-малко от видените в Лондон. Дощя му се да дръпне розовия муселин няколко инча надолу и да погледа как тези прекрасни гърди изскачат навън. Мъжествеността му започна да се надига против волята му. Това му подейства като втори шок. Боже, от млади години не беше губил контрол както сега!

Отчаяно искаше да овладее положението. Трябваше да каже нещо, каквото и да е!

— Здравейте.

Поздравът прозвуча като „Я гледай какво имало тук!“ и Реджи се ухили против волята си. Той бе прекрасен, просто прекрасен! Не само лицето му, макар и то да бе поразително красиво. В него имаше някакъв сексуален магнетизъм, който просто обезоръжаваше. Той бе по-красив даже от вуйчо Антъни, когото тя винаги би считала за най-красивия мъж на света и си бе мислила, че никоя жена не би могла да му устои.

Сравнението я успокои. Той й напомни за вуйчо Тони не само по ръст и външен вид, но и с начина, по който очите му я преценяваха. Колко често бе виждала вуйчо си да гледа жените точно по този начин! Е, той си е женкар, каза си тя. Кой друг би отвлякъл жена от прага на друг мъж? Дали е ревнувал, като е мислил, че любовницата му и вуйчо Антъни са… О, ситуацията става много забавна!