Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 22

— Здравейте — каза Реджи дяволито. — Бях почнала да се чудя кога ще разберете грешката си. Имахте достатъчно време.

— А аз се чудя дали изобщо съм сбъркал. Не ми изглеждате като грешка. Много ми приличате на нещо, което съм направил за разнообразие.

Той затвори тихо вратата и облегна гръб на нея. Красивите му амбърови очи настойчиво я разглеждаха от глава до пети. Не бе никак безопасно за млада дама да остава сама с мъж от неговата порода и Реджи си даваше сметка за това. Но по някаква причина, която не можеше да проумее, тя не се страхуваше от този човек. Скандално! Чудеше се дали ще е толкова ужасно, ако му отдаде девствеността си. О, тя внезапно бе изпаднала в някакво безразсъдно настроение!

Реджи изгледа вратата с широка рамка, която преграждаше единствения изход.

— Не ви е срам, сър. Надявам се, че нямате намерение да ме компрометирате повече, отколкото досега.

— Ще го направя, ако ми позволите. Разрешавате ли? Помислете си добре, преди да отговорите — каза той с опустошителна усмивка. — Сърцето ми е в опасност.

Тя се изкикоти поласкана.

— Глупости! Женкари като вас нямат сърца. Всички го знаят.

Никълъс бе очарован. Можеше ли нещо, казано от него, да я смути? Едва ли.

— Ще ме нараните, любов моя, ако сравнявате моето сърце със сърцето на Малори.

— Никога, сър — успокои го тя. — Сърцето на Тони е невярно, колкото можете да си помислите. Всяко мъжко сърце би било по-постоянно от неговото. Даже вашето — каза сухо тя.

И това го казва любовницата му? Никълъс не можеше да повярва на късмета си. Тя даже не се ядосваше от това! Просто приемаше, че Малори никога няма да й бъде верен. Дали бе узряла за смяна на любовника?

— Никак ли не ви е интересно защо ви донесох тук? — Самият той се питаше: защо тя не е смутена?

— О, не! — отговори безгрижно тя. — Вече зная.

— Наистина ли? — Беше му забавно, чакаше да чуе до какво чудато обяснение е стигнала.

— Помислили сте, че аз съм лейди Едингтън. Искали сте тя да не отиде на бала у Шепфърд и сте имали намерение да отидете там и да танцувате през цялото време. Нали?

Никълъс трепна.

— Какво?!

— Да танцувате през цялото време.

— Нито един танц!

— Е, сигурно сте я видели там. Ох, да можех да зърна лицето ви тогава! — Тя хихикна. — Много ли се изненадахте?

— Ъъ… ужасно — призна той. Не вярваше на ушите си. Как, по дяволите, е разбрала? Какво бе казал, докато я караше насам?

— Поставяте ме в неизгодно положение. Изглежда съм казал много неща пред вас.

— Не си ли спомняте?

— Не много ясно — призна той вяло. — Боя се, че бях доста пийнал.

— Добре тогава. Мисля, че това ви извинява, нали? Но вие всъщност не казахте всичко това. Много ми помогна обстоятелството, че познавам действащите лица, нали разбирате.

— Вие познавате лейди Едингтън?

— Да. Не отблизо, разбира се. Запознах се с нея едва тази седмица. Но тази вечер тя бе така любезна да ми заеме кабриолета си.

Той се откъсна от вратата, прекоси стаята и застана плътно до нея. Отблизо тя бе още по-красива. За негова изненада не се дръпна назад, а го погледна, сякаш му вярваше безрезервно.