Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 20

Реджи стана и се заразхожда боса из стаята. Боже господи, положението ставаше ужасно! Тя продължи да крачи. Отвличаше си вниманието, като разглеждаше внимателно стаята. Декорацията бе в убито зелено и кафяво. Мебелите бяха в стил „Чипъндейл“. Пелерината й бе метната на един стол, пред него бяха пантофките й. Маската й бе захвърлена на тапицираната седалка. Единственият прозорец гледаше към някаква тъмна градина, пълна със сенки. Тя си поправи прическата пред огледало в рамка от листа и цветя в стил „Рокай“.

Реджи се чудеше дали Тиндъл наистина би я вързал и би затъкнал устата й с нещо, ако започне да вика за помощ. По-добре да не опитва. Чудеше се също защо на Ник му потрябва толкова много време, за да установи грешката си. Майсенският часовник на камината продължаваше да брои минутите с тиктакане.

Никълъс я наблюдаваше как танцува с някакъв франт, облечен в яркозелен сатен. Виолетовата вечерна рокля на Силина бе в рязък контраст. С тези цветове двойката нямаше как да остане незабелязана от някого въпреки навалицата на дансинга.

— По дяволите! — изръмжа Никълъс.

Пърси, застанал до него, се изрази по-ясно.

— О, мили Боже! Ти наистина отиде и го направи, нали? Знаех си, че не бива да се захващаш с това, но ти отиде и наистина го направи.

— Млъквай, Пърси!

— Добре де, това е тя, нали? Тогава коя, за Бога, е оная птичка, затворена в кафеза у вас? Ти си откраднал любовницата на Малори, не е ли така? Той ще те убие, Ник — съобщи му Пърси. — Ще те пречука като две и две четири. Точно това ще направи.

Никълъс бе готов да убие слабонервния си приятел.

— Продължаваш да пееш песничката си, значи? Какво толкова ще стане? От всичко това може да произлезе само едно: да се изправя срещу словесния порой на една вбесена жена, която не съм и зървал досега. Лорд Малори няма да ме извика на дуел заради глупава грешка като тази. Някой да е пострадал в края на краищата?

— Репутацията на дамата, Ник — започна Пърси. — Ако се разчуе…

— Как ще се разчуе? Размърдай си мозъка, момче! Ако е любовница на Малори, тя няма репутация за губене. Искам да зная обаче какво диреше тя в кабриолета на лейди Едингтън? — Никълъс въздъхна. Неразбран, несправедливо обиден мъжкар. — Май ще е най-добре да си отида у дома и да я освободя… която и да е.

— Трябва ли ти помощ? — ухили се Пърси. — Много съм любопитен да разбера коя всъщност е тя.

— Едва ли ще е в настроение да си побъбри с теб — подчерта Никълъс. — Ще съм голям късметлия, ако се отърва само с някоя ваза, запратена по мен.

— Е, сигурно можеш да се справиш сам, благодаря ти. Утре ще ми разкажеш всичко, нали?

— Знаех си, че така ще кажеш — каза кисело Никълъс. Препусна към къщи колкото можеше по-бързо. Вече бе съвсем изтрезнял и съжаляваше дълбоко за всичко. Молеше се мистериозната дама да има чувство за хумор.