Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 19

ГЛАВА ПЕТА

Реджи не беше изплашена. Чу достатъчно, за да разбере, че човекът, който я отвлече, е благородник. Предполагаше, че кочияшът на нейната кола го е познал. Значи той нямаше намерение да й стори зло. Не, нямаше да я наранят.

Друго нещо караше Реджи да се усмихва доволно и хитро. Човекът бе направил ужасна грешка. Беше я помислил за друга и я бе нарекъл Силина. И каза: „Това съм аз“, като че ли тя трябваше да познае гласа му без усилие.

Силина? Какво бе накарало този човек да помисли, че тя е Силина? Той просто я вдигна от тротоара. Тогава какво го е накарало… „Кочияшът ме позна“! Велики Боже! Лейди Едингтън! Той е познал кабриолета и ме е взел за лейди Едингтън!

Безценна ситуация! Той ще отиде на бала на Шепфърд и… voila, там се оказва лейди Едингтън с братовчедите на Реджи. О, как й се искаше да види лицето му тогава! Точно такъв номер можеше да изиграе на някого преди година-две.

После ще дотича запъхтян вкъщи, пълен с пламенни извинения, и ще я моли за прошка. Ще я умолява да не казва на никого. Тя ще трябва да се съгласи, за да опази репутацията си. Ще отиде на бала и ще каже просто, че се е задържала при вуйчо Антъни повече, отколкото е имала намерение. Никой няма да узнае, че е била отвлечена.

След като извади кърпичката от устата си и си развърза ръцете, тя се опъна на леглото, съвършено спокойна. Наслаждаваше се на приключението. Не й беше за пръв път, в никакъв случай. През целия си живот бе имала приключения. Първото бе на седем години, когато пропадна през леда в езерото Хавърстън и щеше да се удави, ако един от конярите не я бе чул да вика и не я бе издърпал на сухо. През следващата година същото момче я спаси от един глиган, от който тя бе избягала на едно дърво. Момчето бе ранено, но оздравяваше бързо и с удоволствие разказваше на приятелите си за драматичното спасение. А на нея й забраниха да ходи в гората цяла година след това.

Не, даже почти религиозното посвещаване на нейните вуйчовци на възпитанието й не можа да попречи на съдбата. За деветнайсет години Реджи бе видяла повече приключения, отколкото повечето мъже виждаха през целия си живот. Тя разглеждаше с усмивка своя елегантен временен затвор. Знаеше, че младите жени мечтаят за приключения, умират да бъдат отвлечени от хубав мъж на кон. А тя беше преживяла по същество две истински приключения и авантюрата от тази вечер бе второто.

Преди две години, когато бе на седемнайсет години, по пътя към Бат я нападнаха трима маскирани разбойници. Най-храбрият от тях я отвлече. Слава Богу, най-големият й братовчед, смелият Дерек, бе в каретата този ден, взе един от конете от впряга, препусна бясно след разбойника и спаси Реджи от… каквото там се канеше да й направи.

А преди това, когато бе на дванайсет години, тя преживя и морско приключение. Отвлякоха я за цяло лято. Преживя ужасяващи морски бури и даже една невероятна битка.

Е, и сега преживяваше приключение, но този път то бе забавно и сравнително безопасно. Изведнъж тя седна изправена в леглото. Вуйчо Тони! Той знае за всичко това! Вече не й беше забавно. Ако узнае кой я е отвлякъл, той ще пристигне и ще разбие вратата. Клюките няма да имат край и това ще я довърши. Антъни Малори няма да позволи всичко да свърши просто така. Ще извика на дуел горкото момче и ще го убие, без да пита по погрешка ли е станало отвличането или не.