Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 135

— Много добре. Това обяснение ми стига. Можеш да продължиш.

Той мислеше трескаво.

— Казах ти истината за Силина. Тя наистина устрои сцената в зимната градина, на която ти стана свидетел.

— Вярвам ти.

Очевидно тя не очакваше да чуе това.

— О! Твоят приятел Джордж! Аз… мисля, че бях малко несправедлив към него. Но това не ми е за пръв път — да си помисля не каквото трябва, когато си с него.

— Ревнуваше ли, Никълъс? — Чувството й за хумор се появи отново.

— Аз… да, ревнувах!

— Време си беше да го кажеш. Карай нататък — каза тя. Очите й бяха вперени в лицето му.

— Но какво друго съм направил? — попита смутено той. Кобалтовите очи блеснаха.

— Забравяш, че се наложи да те върнат насила при мен.

— Не! — Той избухна гневно. — Разбери, това не е вярно! Бях тръгнал да се връщам. Корабът ми бе готов да отплава. Бях решил да ти кажа всичко и да ти обясня защо се държах така. Проклетият ти вуйчо и неговите главорези се появиха вечерта преди да тръгна.

— Горкият! Сигурно много си се разсърдил на намесата на вуйчо Джеймс?

Никълъс се намръщи.

— Не харесвам този твой вуйчо. Никак.

— Той ще те хареса.

— Предпочитам ти да ме харесаш.

— Това би могло да се уреди.

— Значи нямаш нищо против дето съм обречен да обичам само веднъж? — попита той много сериозно. Но тя не бе готова да прави декларации пред него, поне в момента.

— Не би ли могъл да се изразиш малко по-ясно?

— Не ти ли казах всичко, което искаше да чуеш?

— Не си.

— Тогава ела тук.

— Никълъс! — ахна тя. — Не съм облечена за къпане.

Той я сграбчи и я притегли във ваната, върху себе си.

— Обичам те, обичам те, обичам те, обичам те! Стига ли или искаш още?

— Това ще стигне… за тази вечер. — Реджи обви ръце около врата му. Устните им се срещнаха.

След дълга, сладка целувка той попита:

— Е?

— Какво „Е?“ — подразни го тя. Той я плесна по дупето. — О, мисля, че и аз те обичам.

— Мислиш?

— Ами налага ми се, нали, ако искам да продължаваме двамата! — Не, недей! — изпищя тя, когато той започна да я гъделичка. — Добре. Обичам те, невъзможни човече! Бях ти хвърлила око, нали? И винаги съм се надявала, че ще отговориш на любовта ми. Сега не си ли доволен, че съм толкова упорита?

— Упорита, но много сладка! — Той я целуна звучно. — Ти беше права, любима. Не си облечена за къпане. Ще оправим ли тая работа?

— Мислех, че така и няма да попиташ.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА

След като изпратиха и последния гост, Никълъс и Реджина стояха на вратата и се целуваха. Той въздъхна и рече:

Най-после спокойствие…

— Хм, не съвсем — отговори колебливо Реджина, както си играеше с ревера му. — Аз… снощи пратих бележка на моето семейство и ги поканих да ни гостуват днес. Не се ядосвай, Никълъс. Джордж ми каза, че миналата седмица видял Тони и той бил много разтревожен. Зная, че е заради нас.

— Не можа ли просто да им напишеш писмо? — попита той уморено. — И да им съобщиш, че си добре?