Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 134

— Харис, Мег ви търси — рече невинно Реджи, сякаш редовно присъстваше на мъжки тоалет и нямаше и хабер за романтични настроения.

Харис се ококори.

— Наистина ли, мадам?

— О, да! Пък и вечерта е прекрасна, знаете. Изгряла е разкошна лятна луна. Чудесна вечер за разходка из полето, рече Мег. Защо не отидете да я намерите, Харис? Сигурна съм, че негова светлост няма да има нищо против. Нали, Никълъс?

— Разбира се, че не! Отивай, Харис. Няма да ми трябваш повече тази вечер.

— Благодаря ви, сър. — Харис се поклони официално, обърна се и изхвръкна от стаята.

Никълъс се засмя.

— Не мога да повярвам. Харис и киселата Мег!

— Мег не е кисела — отвърна му тя. — Пък и от известно време те много са се сближили.

— И там ли цъфти любов? Предполагам, че знаеш за Ели и за лорд Барет. Ти всичко узнаваш преди мен.

— Много се радвам за Ели.

— Не ти ли се струва, че е доста стара, за да мисли за брак?

— Не говориш сериозно, Никълъс. — Реджи захихика.

— Май че не. — Той се ухили като я видя как натопи ръка във водата. Когато ръката й се доближи до него, той я хвана и поднесе до устните си да я целуне. — Дължа ти благодарност за това, че детските ми блянове се сбъднаха. Ако не беше ти, никога нямаше да ми каже. Реджи, ти знаеш колко ужасно е постоянно да се питаш коя е майка ти. Нали знаеш? Коя е, как изглежда… Загубила си родителите си само на две години.

Тя му се усмихна нежно.

— Имах четирима прекрасни вуйчовци. Те ми разказваха всичко, което исках да науча за майка ми и баща ми — и за грешките им. Не скриха от мен нито една подробност. Но майка ти винаги е била до теб, само дето не си знаел.

— Едно от нещата, които Ели ми каза, е, че мъжете от фамилията Идън обичат само веднъж. Това трябва да те зарадва.

— Трябва ли?

— А не трябва ли?

— О, не зная — каза Реджи уклончиво. — Ще ти кажа след като си поговорим. Искаш ли да ти изтрия гърба?

Тя не дочака отговора му, извади гъбата от водата и се премести зад него. Усмихваше се, но той не виждаше лицето й.

— Предполагам, че очакваш извинение — започна той смутено.

— Би било много добре.

— Моля те, Реджина, прости ми.

— За какво?

— Какво искаш да кажеш с това „за какво“? — изръмжа той и се обърна да я погледне.

— Би ли се изразил малко по-ясно, Никълъс?

— Съжалявам, че бях такъв дръвник, докато бяхме сгодени.

— Наистина, не беше никак любезен. Но аз мога да ти простя за това. Карай нататък. — Тя прекара гъбата надолу по гърба му, после много бавно се върна до шията му.

— Нататък? — Той бе смаян.

Реджи го удари по главата с гъбата.

— Ти ме изостави. Или вече забрави?

Той сграбчи гъбата.

— Забрави го вече. Знаеш защо го направих.

Реджи заобиколи ваната, застана пред него и го загледа с ръце на хълбоците. Очите й блестяха.

— Не съм съгласна с теб. Не зная защо го направи. Това е единственото нещо, което не можах да разбера.

Той каза много тихо, без следа от гняв:

— Не можех да остана до теб без…

Тя го пришпори:

— Без какво?

— Без да те любя.

Настъпи гробна тишина. После тя каза:

— Защо не можеше да ме любиш?

— По дяволите! — изруга той. — Бях сигурен, че ще ме презреш, щом научиш за произхода ми. Сигурен бях, че няма да понеса такова отношение. Признавам, бях такъв глупак! Но знаех, че Мириам няма да си държи езика зад зъбите. И не се излъгах. Но сгреших относно твоята реакция на новината за раждането ми.