Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 137

След няколко часа по алеята изтрополи карета, в която седеше Мириам, лелята на Никълъс. Пред вратата трима души въздъхнаха едновременно с облекчение и гледаха как каретата се отдалечава. Сетне Елинър влезе в къщата, но Никълъс постоя още малко, прегърнал жена си. Главата й бе положена на гърдите му.

Стояха дълго така, докато откъм края на дългата алея се появиха три коли. Никълъс се стегна, но после се успокои. По дяволите, щом Реджина ги обича, може й да не са чак толкова лоши.

— Ново нашествие — промърмори сухо той.

— Да не си посмял да избягаш, Никълъс Идън! — сгълча го Реджи.

Притискаше се до него и бъбреше възбудено. От първата карета се появиха Джейсън, Дерек и половината от челядта на Едуард. Джейсън първи прегърна сърдечно Никълъс.

— Радвам се, че се осъзна, моето момче. Джеймс каза, че няма търпение да види сина ти. Надявам се, че в бъдеще работата ти няма да те отделя много често от дома.

— Не, сър, няма — отговори учтиво Никълъс, макар че цял се наежи от думите на Джеймс. Проклет лъжец.

Наред бе Дерек, който сграбчи Никълъс в мечешка прегръдка.

— Време беше да ни поканиш, старче!

— Радвам се да те видя, Дерек.

Следваха братовчедите, Едуард и жена му. Всички тръгнаха към къщата, като бъбреха радостно. Но Никълъс зърна Джеймс и Антъни да стоят до една от колите и да го гледат сърдито. Обърна се да влезе в къщата, мърморейки нещо за неканени гости. Реджи го чу и се намръщи на по-младите си вуйчовци.

— Вие двамата! Да не сте посмели! — предупреди ги тя. Нямаше нужда да им обяснява. И те я разбраха. — Обичам го и той ме обича. И ако вие двамата не се сприятелите с него, аз… никога няма да ви продумам! — Тя последва съпруга си в къщата и остави Антъни и Джеймс навън.

Джеймс погледна брат си и се ухили.

— Мисля, че не се шегува.

— Зная, че не се шегува — отговори Антъни и потупа Джеймс по гърба. — Да вървим тогава и да видим как ще се оправяме с този дръвник.

След няколко минути двамата отделиха Никълъс от другите и го заградиха в гостната, застанали от двете му страни. Никълъс въздъхна смутено. Тези Малори все така ли щяха да го нападат?

— Да?

— Ригън иска мир, момче — започна Джеймс. — Ние също го искаме. А ти?

— Зарежи това! Тя се казва Реджи, не Ригън — отряза брат си Антъни. — Кога най-после ще…

— Какво не е наред с Реджина? — прекъсна ги Никъдъс.

Двамата мъже го погледнаха и се засмяха.

— Нищо друже, съвсем нищичко — отстъпи Антъни. — Ти можеш да си я наричаш както искаш. Само този инат тук все й измисля нови имена.

— Тогава какво е „котенце“ освен твое изобретение? — отвърна Джеймс.

— То си е едно галено име.

— А Ригън не е ли галено име?

Никълъс остави братята да довършат спора си насаме, взе жена си за ръка и я настани на една софа до себе си.

— Знаеш ли, любов моя, когато се ожених за теб не съм и мислил, че се женя и за братята Малори.

— Нали не ми се сърдиш, че ги поканих? Просто исках да бъдат част от нашето щастие.

— Зная. Помня и това, че са тук само за днес. Ти каза така. Но с хората от твоята фамилия се свиква, особено с онези двамата. — Той кимна към ъгъла и тя загледа как разгорещено спорят Антъни и Джеймс.