Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 133

— За Бога, Ели, ти вече каза, че по онова време тя била престанала да го обича!

— Зная, но тя можеше и да го обикне отново. — След дълго, замислено мълчание тя продължи. — Не забравяй, ние бяхме сестри. Това все пак значи нещо. Тя даже забрави омразата през онези дълги часове, докато те раждах. Раждането беше тежко и тя мислеше, че може да умра. Тогава ми се удаде да я накарам да се закълне, че никога няма да разкрие публично тайната на раждането ти. Надявах се, че ще те обича, но още тогава се съмнявах в това. И тъй, накарах я да се закълне и тя го направи. Но тя пък ме накара да се закълна, че никога няма да ти кажа коя е майка ти. Много пъти исках да ти кажа, но бях дала обет и не можах да го наруша. А след смъртта на баща ти Ребека ме предупреди да се махна.

— Тя знаеше ли всичко?

Елинър кимна.

— Не мисля, че щях да ти кажа и сега, ако Реджина не бе настояла.

— Жена ми е истински бисер! Нали, мамо?

За пръв път я нарече така. Лицето на Елинър светна.

— Доста време мина, докато го осъзнаеш.

— О, винаги съм знаел, че е чудесна! Но в мислите си за нея бях хиляди пъти глупак. Как бих могъл да те виня за това, което си направила, щом като заради единия страх от прозвището „копеле“ едва не загубих прекрасната Реджина! Този страх винаги е ръководил действията ми. Както и твоите.

— Но ще се сдобриш с нея, нали? — настоя тя.

— Кълна се! А ти ще се върнеш в Силвърли, скъпа. Ще е за добро.

— О, не, Ники! Искам да кажа… ами… лорд Барет и аз…

— По дяволите! Искаш да кажеш, че ще те загубя заради друг мъж точно когато те намерих? — извика той, но се радваше за нея. — Кой е лорд Барет, ако мога да попитам?

— Познаваш го. Съсед е на Ребека. Виждал си го много пъти там. Дикън и аз ще ви посещаваме често. В края на краищата, в Силвърли живее първият ми внук!

Те дълго се гледаха смълчани. Той беше щастлив за нея. Тя бе щастлива за него. Дългият и труден път бе извървян.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА

Реджи прекоси дневната, отвори вратата към спалнята на Никълъс и тихо се вмъкна вътре. Отдясно бе гардеробната. Следваше врата към коридора, а до нея бе банята — голяма квадратна стая, чиито стени и под бяха облицовани със син мрамор. Имаше множество големи огледала. По широките полици бяха наредени най-различни бурканчета и флакони, машинка за бръснене и други предмети на лорда. Ваната бе огромна. Крановете за гореща и студена вода имаха форма на купидончета.

Във ваната лежеше Никълъс — спокоен, със затворени очи. Харис подреждаше хавлии, халата на Никълъс и удобни чехли. Бе едва девет часа. Част от гостите на Мириам още не си бяха тръгнали.

— Добър вечер, Харис — поздрави бодро Реджи.

Камериерът се стресна, но успя да кимне и да отвърне на поздрава. Никълъс й се ухили лениво.