Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 129

Слънцето беше започнало да залязва, обагряйки всичко наоколо в разкошни цветове. Томас прекара достатъчно време навън и се въртеше върху одеялото с удвоена енергия — знак, че е огладнял.

— Толкова е спокойно тук по това време на деня — рече тихо Елинър. — Ще ми липсвате — ти и малкият.

— Нали не смяташ вече да си тръгваш? — попита изненадана Реджи.

— Скъпа, вече не съм ти необходима тук. — И двете знаеха, че Елинър остана само за да помогне на Реджи през първите месеци на брака й. — Дикън ми каза, че Ребека продължава да си е все същата стара вещица откакто не съм там. Той също има нужда от мен. А и да ти кажа истината, това дълго отсъствие от Корнуол ми отвори очите.

— Защо, Елинър, ти и Дикън да не сте…? — рече зарадвана Реджи.

Елинър се усмихна.

— Много пъти през последните четири години ме е молил да се омъжа за него. Смятам, че най-сетне съм готова да го обмисля сериозно.

— Страхотно! Ще позволиш ли на мен и Никълъс да подготвим сватбеното тържество или Ребека ще иска да го стори?

— Боя се, че Ребека ще настоява — засмя се Елинър. — Тя цяла вечност тласка Дикън към мен. — Томас се обади, молейки за внимание. — Искаш ли да го взема, скъпа?

— Не и ако не можеш да го нахраниш — усмихна се дяволито Реджи.

— Побързай. Ники цял ден те наблюдава толкова изкъсо, че виждам как ще започне да те търси, ако се забавиш.

— Но аз знам къде е — каза Никълъс, като приближи към тях отзад. Той взе Томас на ръце. — Значи разбойникът е гладен, така ли? Мили Боже, освен това е вир вода! — Той бързо отдалечи детето от себе си и жените се разсмяха. Реджи уви Томас с едно по-малко одеяло.

— Това е нещо, което бебетата правят доста често. Дай да го взема.

— Не, аз ще го нося вместо теб — Никълъс се наведе към Реджи и зашепна нещо само за нейните уши. — След като свършиш с него, може би ще останем за малко сами?

— О, каква мила картинка са тези тримата! — неприятният глас на Мириам се намеси. — Бащата, който душа дава за копелето си. Вие, мъжете от семейство Идън, ставате чудесни бащи, Никълъс. Твърде жалко, че като съпрузи толкова не ви бива.

Никълъс се обърна рязко.

— Аз няма да правя изключение, мадам. Ти естествено си разстроена, че добре изкованият ти план се провали и не мина както очакваше.

— Не знам за какво говориш — отвърна тя презрително.

— Така ли? Нека сега ти благодаря, преди да съм забравил. Ако не беше блестящият ти списък от гости, аз и съпругата ми можехме все още да сме отчуждени. Но сега вече не сме. И на теб трябва да благодарим за това, че се сдобрихме, майко.

Лицето на Мириам се сгърчи от гняв, който не успя да прикрие.

— Гади ми се до смърт, като те чувам да ме наричаш така. А и, Никълъс, ти не знаеш всъщност колко блестящ е моят списък на гостите — засмя се тя. — Имам чудесна изненада за теб. Виждаш ли, истинската ти майка е тук! Не е ли чудесно? Защо не се направиш на глупак и не вземеш да разпиташ всяка от дамите тук, дали тя не е кучката, която те е родила? Ще бъде толкова забавно!

Никълъс не можеше да помръдне. Беше толкова смаян, че дори не успя да се пресегне и да спре Мириам, която си тръгна. Сърцето на Реджи се сви, когато взе Томас от ръцете му, а той сякаш не забеляза това.