Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 128

Това го удари като гръм.

— Искаш да кажеш, че… не те е грижа?

— Да ме е грижа ли? Не ставай глупав — каза тя. — Имам двама братовчеди, които са копелета. Значи ли това, че ги обичам по-малко? Разбира се, че не. Раждането ти не е твоя грешка. — Тя си пое дъх, сетне продължи: — Ти, сър, имаш цяла купчина грешки и без тази. А аз приключих с това да бъда съпруга наполовина. Това, което казах, е истина. Няма да остана тук, за да те гледам как възобновяваш стари връзки. Ако още веднъж те видя с тази жена, кълна се, че оползотворя уроците, които ми даде Кони и ще направя и двама ви на парчета!

Той не искаше или не можеше да спре да се смее. Това бе достатъчно, за да накара Реджи да се разкрещи. В този миг влезе Елинър.

— Да не би да има война тук, скъпи мои, или просто някаква семейна свада?

— Семейна ли? — извика Реджи. — Той не знае, че е част от семейство. Предпочита да е ерген. Смята, че е ерген.

Никълъс изтрезня.

— Това не е вярно.

— Ти му го обясни, Ели — рече Реджи. — Кажи му, че е или така, или иначе. Или е съпруг или не е.

Реджи излетя от стаята, като затръшна вратата след себе си. Беше стигнала едва до половината от стълбището, когато я застигнаха думите му и тя едва не се препъна. Направих каквото беше необходимо, за да предотвратя брака ти с копеле.

Реджи се спря на място, втренчена пред себе си. Можеше ли това да е причината за ужасяващото му поведение? Защо не се беше сетила за това, когато Мириам изпусна информацията уж между другото? Дали Никълъс вярваше, че Реджи няма да понесе да е омъжена за незаконороден?

О, този глупак, този идиот! Реджи седна на стълбите и смехът й се разнесе наоколо.

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТА

Тази вечер на задната тераса бе сервирана студена вечеря за състезателите по крокет. Реджи донесе Томас долу, за да се порадва на късното следобедно слънце. Легнал на едно голямо одеяло, той се радваше да надига главичка към звуците, които представляваха интерес за него. Всички гости се отбиха, за да се запознаят с новия наследник Монтиът.

Само неколцина от гостите на Мириам щяха да прекарат още една нощ в Силвърли. Повечето от тях си бяха тръгнали този следобед, включително и Силина Едингтън. Реджи не разбра дали Никълъс бе говорил с нея, или тя самата бе сметнала за благоразумно да си тръгне.

Памела Ричи се приближи, за да погледне Томас. Нещастна жена беше тя. Ако не внимаваше, тези бръчки на недоволство щяха да се задълбочат.

Реджи изобщо не се разтревожи, когато Никълъс и Ан Хенслоу се включиха заедно в мач по крокет. Двамата стояха един до друг, изчаквайки реда си и се смееха, но Реджи нямаше нищо против. Тя чувстваше, че отношението й трябва да се съобрази единствено с безбройните намигания и усмивчици, които този следобед й хвърляше Никълъс. Сякаш си имаха своя шега, но не си бяха казали нито дума, след като обядваха един срещу друг. И въпреки това той трябваше само да я погледне, за да започне да се подсмихва.

Никълъс беше щастлив. Реджи мислеше, че знае защо и догадките й я правеха също толкова щастлива.