Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 127

Доволното изражение на Силина бързо се превърна в гневно.

— Не можете да направите това. Покани ме лейди Мириам.

— Лейди Мириам не е господарката тук. Аз съм господарката. А ние от семейство Идън с положителност се славим с това, че изхвърляме хората от дома си. — Като изстреля това, Реджи се обърна и излезе.

Никълъс я настигна в голямото фоайе и я грабна за ръката.

— За какво, по дяволите беше всичко това?

— Пусни ме! — изсъска тя, като издърпа ръката си. Този път той я хвана за раменете.

— Влез тук. — Той я повлече към библиотеката и затвори вратата. — Да не си полудяла?

— Трябва да съм полудяла да си помисля, че си се променил! — отвърна тя.

— Какво искаш да кажеш?

— Леглото ми беше още топло, когато си отишъл да търсиш ново завоевание! Е, задявай се с всички жени, с които си поискаш, сър, но не си играй повече с мен!

— Можеш ли да повярваш, че ще пожелая друга жена след снощи? — отвърна той с неподправено недоумение. — Това, което видя, не беше нищо. Силина просто беше там, когато влязох за сладкишите. Исках да те нахраня, забележи, за да нямаш извинение да излизаш от стаята си тази сутрин.

— Имаш къща, пълна с прислуга, която да ти носи сладкиши, сър — изтъкна тя.

— Направо ги скапаха всичките тези гости. Имах време да го сторя, тъй като чаках да се върнеш.

— Не ти вярвам.

Той въздъхна отчаян.

— Това е абсурдно, Реджина. Нямаше повод да загубиш самообладание и със сигурност никакъв повод, за да изхвърлиш Силина. Така й казах.

— Не си!

— Ако само помислиш колко абсурдно се държиш…

Огънят, заблестял в очите й, го накара да спре.

— Така ли? Сигурно. И аз съм глупачка и най-тъпата страхливка. Ти обаче, сър, си копеле открай докрай. Не можеш да понесеш, че твоята приятелка ще си тръгне. Е, остави я тогава тук. Всъщност нека остане за добро, тъй като аз няма да съм тук, за да гледам. И ако се опиташ да ме спреш, ще те… застрелям.

Лицето на Никълъс потъмня, но Реджи беше толкова увлечена да освободи натрупвания с месеци гняв, че не знаеше колко опасно ядосан беше той. Когато се обърна, без да отговори, тя изтича пред него и запуши изхода.

— Не смей да излизаш, докато още говоря с теб!

— Още какво има да се каже, госпожо? — рече горчиво той. — Най-сетне го каза. Не мога да се защитя.

Това я слиса. Никакви лъжи, никакви извинения.

— Ти… признаваш, че още я желаеш, така ли?

— Да желая кого? — изрева той. — Говоря за това, че съм копеле, разбира се. Опитах се да ти го спестя, ако си спомняш. Направих всичко възможно, за да предотвратя брака ти с едно копеле.

— Ти можеше да се промениш — тросна се тя разпалено.

— Как може човек да промени обстоятелствата около раждането си?

— Раждане ли? — Реджи се намръщи. — Какво ти става, Никълъс? Говоря за поведението ти. Ти си едно копеле.

Последва напрегнато мълчание и после той попита:

— Мириам не ти ли е казала? Не е ли разкрила пред теб мрачната ми тайна?

— За какво говориш сега? — попита Реджи. — Да, Мириам ми каза за раждането ти. Това й достави удоволствие. Но какво общо има това? Ако питаш мен, трябва да се радваш, че не ти е майка.