Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 130

— О, Никълъс, не й позволявай да те разстройва — каза нежно Реджи. — Тя го каза само от злоба.

— Така ли? — Очите, които погледнаха Реджи, бяха пълни с болка. — Така ли? Ами ако е казала истината?

Отчаяно търсейки помощ, Реджи погледна към Елинър. По-възрастната жена беше пребледняла. Реджи разбра, че никога не бе имала по-голяма нужда от помощ.

— Кажи му — каза тихо тя и Ели ахна.

— Реджина!

— Не разбираш ли? Крайно време е. — Тя притисна Томас по-силно и зачака.

Никълъс гледаше от Реджи към Елинър, а по лицето му се смесваха отчаяние и объркване.

— О, Ники, недей да ме мразиш — започна Елинър с умоляващ тон. — Мириам се държа грозно, но… но тя също така каза истината.

— Не! — Думата се откъсна от него. — Не ти. Ти би ми казала, ако…

— Не можех — Елинър се разплака. — Дадох дума на Мириам, че никога няма да предявявам права върху теб, когато тя ми даде своята дума, че ще те отгледа като свое дете.

— Това ли мислиш, че направи тя? — попита Никълъс с болка. — Тя никога не беше майка за мен, Ели, дори когато бях дете. Тогава ти беше тук. Знаеш го.

— Да, и аз бършех сълзите ти и те успокоявах, и всеки път умирах по малко. Баща ти не искаше да ти лепнат етикета „копеле“, и аз не го исках. Мириам удържа думата си, че никога няма да ме издаде, затова и аз трябваше да държа на своята дума.

— Тя е казала на жена ми. И направи живота ми черен — изсъска той насреща й.

— Мириам правилно е преценила Реджина. Знаела е, че няма да каже на никой друг и така стана.

— Винаги ме е заплашвала, че ще разгласи това.

— Само заплахи, Ники.

— Но аз живях с нейните заплахи. Те управляваха живота ми. И въпреки това щях с радост да приема етикета, ако можех да имам истинска майка. Не го ли разбра, когато през всичките тези години изливах сърцето си пред теб? Защо не ми каза?

Петното на незаконното му раждане не беше толкова важно, колкото тази война. И двамата го знаеха. Елинър изхлипа:

— Прости ми — и побягна към къщата.

Реджи постави ръка на рамото на Никълъс.

— Тя се боеше да ти каже, боеше се, че ще я намразиш. Последвай я, Никълъс. Изслушай я спокойно и й дай възможност да ти разкаже това, което разказа на мен. И на нея не й е било лесно през всичките тези години.

— Ти си знаела? — попита той недоумяващ.

— Откакто родих Томас — отвърна тихо тя. — Тя беше при мен, докато раждах и искаше да разбера истинските причини, поради които не си тук. Боя се, че не повярвах как някой може да е толкова глупав, та да позволи подобен факт да развали женитбата му. — Реджи му се усмихна. — Съжалявам, но така и не разбрах колко много е означавало това за теб.

— Вече не значи нищо — отвърна той.

— Тогава не я съди толкова строго, Никълъс, и я изслушай, без да я прекъсваш. Моля те.

Никълъс стоеше и гледаше към къщата, а Реджи продължи:

— Не всяка жена има смелостта да отгледа незаконно дете. Виж само как самият ти се отнесе към това в края на краищата. Решил си никога да не се ожениш, тъй като не си искал съпругата ти да носи подобно бреме. Не мислиш ли, че това е още по-лошо за майката? И не забравяй колко млада е била Елинър тогава!