Читать «Обичай само веднъж» онлайн - страница 131

— Ти би го направила, нали?

Тя сви рамене.

— Да, но не забравяй, че ние от семейство Малори сме свикнали да имаме незаконно родени в рода.

Никълъс въздъхна тежко.

— Върви, Никълъс. Поговори с нея. Ще видиш, че тя си е все същата жена, която винаги е била най-добрата ти приятелка. Та тя през цялото време ти е била майка. Сега е твой ред да изслушаш мъката й.

Никълъс нежно улови лицето й с ръка. Томас се въртеше в ръцете й и той рече:

— Върви да нахраниш сина ми, мадам.

Реджи се усмихна, когато той се отдалечи в посока към къщата. През поляната тя срещна погледа на Мириам и тръсна глава, когато графинята се обърна рязко. Щеше ли някога да се промени Мириам?

Реджи потърка буза о главичката на Томас и тръгна към къщи.

— Не се тревожи, ангелче, толкова много ще те обичаме, че никога няма да ти липсва нейната любов. Почакай само да пораснеш достатъчно, та да чуеш за твоите пра-вуйчовци. Ами, единият от тях беше за известно време пират, и…

ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Вратата на спалнята на Елинър беше затворена, но Никълъс чу отвътре сърцераздирателни вопли. Отвори тихо вратата. Тя лежеше напряко на леглото, заровила глава в ръце, а раменете й се тресяха конвулсивно. Сърцето на Никълъс се сви от болка. Той затвори вратата, седна то нея и я взе в обятията си.

— Толкова съжалявам, Ели. За нищо на света не бих те накарал да плачеш, знаеш го.

Тя отвори златистокафявите си очи, блеснали от сълзи. Толкова приличаха на неговите… Господи, какъв глупак е бил, за да не го види по-рано!

— Не ме ли мразиш, Ники?

— Да те мразя? — повтори той. — Ти, която си ми била утеха, единственият човек, на чиято обич можех да разчитам? — Той поклати глава. — Нямаш представа колко пъти, когато бях малък, си представях, че ти си моята истинска майка. Защо не съм осъзнал, че това е вярно?

— Не биваше да узнаваш.

— Трябваше да се досетя, особено след като престана да идваш тук след смъртта на татко. Винаги съм се чудил защо изобщо идваш тук. Двете с Мириам почти не си говорехте. Ти идваше заради татко, нали?

— Мисля, че не разбираш, Ники. Баща ти и аз бяхме заедно само веднъж. Не, идвах в Силвърли само за да съм близо до теб. Чарлс поддържаше мира между мен и Мириам, като ми даваше възможност да бъда във вашия дом с теб. След като той почина, вече не идвах в Силвърли, защото ти беше пораснал. Замина на плаване цели две години, а сетне заживя в Лондон. И ти самият рядко идваше в Силвърли, спомни си.

— Не можех да издържам да съм заедно с Мириам — рече той с горчивина. — Ти я видя тази седмица. Никога не е било по-различно, Ели.

— Трябва да разбереш Мириам, Ники. Тя никога не ми прости, че обичах Чарлс, а ти постоянно й напомняше, че се е провалила с него.

— Защо, по дяволите, не се ожени ти за него?

Елинър се усмихна колебливо с усмивката на майката към твърдоглавото дете.

— Чарлс беше на двайсет и една, когато за пръв път посети Мириам. Тя беше на осемнайсет, а аз, скъпи мой, само на четиринайсет. Бях незабележима. Той се влюби в нея, а аз се влюбих в него. На четиринайсет едно момиче е много впечатлително, а Чарлс беше толкова красив и мил. Те обаче се ожениха в годината, когато се запознаха.