Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 7

— Добре, Тайлър, прощавам ти.

— Благодаря ти… или поне така мисля.

2

— Ядеш отново! — възкликна Тифани, като влетя в трапезарията без дори да почука.

На иконома на Пенуърти, Кребс, не му оставаше нищо друго, освен да затвори вратата след нея. На лицето му бе изписано кисело изражение. Никога не успяваше да изпревари Тифани и да съобщи за пристигането й, както бе редно. Отдавна трябваше да се е отказал от опитите си да го направи, но той упорстваше, въпреки че всички официалности между двете приятелки бяха отпаднали още преди години — съвсем скоро след първата им среща.

За Тифани това да изненадва Кребс, като влиза в къщата всеки път от различно място, беше игра, която неизменно й доставяше огромно удоволствие. Ако Кребс имаше късмет и въобще я забележеше да пристига — въпреки че обикновено не ставаше така, защото Тифани често заобикаляше имението и се появяваше откъм конюшнята, разположена зад него, — той се втурваше към кухненския вход, но тя прекрачваше направо през остъклената веранда на трапезарията. Ако пък решеше да я чака в трапезарията, скоро чуваше зад гърба си дяволития й вик „Има ли някой в къщи?“ и разбираше, че Тифани е предпочела да заобиколи къщата и да мине през главния вход. Веднъж, когато знаеше, че Мегън очаква приятелката си, икономът бе застанал на пост във фоайето на долния етаж, убеден, че този път Тифани няма да му се изплъзне, защото така или иначе трябваше да мине оттам, която и врата да решеше да използва. В този ден тя бе влязла през френския прозорец на салона. След това поражение Кребс не й говори в продължение на две седмици.

Мегън се бе надявала, че икономът на семейство Робъртс също ще прояви желание за подобна игра с нея. Но той беше мил възрастен симпатяга, който просто й се усмихваше и я поздравяваше с „добър ден“ всеки път, щом я видеше да се появява изневиделица в царството му, а това отнемаше цялото удоволствие от играта.

Тя вдигна салфетката пред устата си, за да скрие прозявката си, сетне я хвърли на масата.

— В действителност това е първото ми ядене за деня. Но вече приключих.

— Е, допий си чая — каза Тифани, като се настани до нея. — И аз съм малко жадна, така че ще пия от твоята чаша. — После попита небрежно, сякаш думите на Мегън изобщо не я бяха изненадали: — Първото ти ядене ли? Знаеш ли колко е часът?

Мегън сви рамене, сипа още чай в чашата си и я подаде на Тифани, която от своя страна сипа вътре приблизително още толкова захар. Вече не можеше да става и дума да пият от една и съща чаша, защото Мегън никога не слагаше захар в чая си, и двете прекрасно знаеха това. Едва ли въобще имаше нещо, което да не знаят една за друга след единадесет години дружба. Но Кребс бе способен да предвижда някои неща и вече бе отишъл до кухнята, за да нареди на Кора да донесе още една чаша.

Кора беше дъщерята на готвачката — хубаво момиче, което с мъка побираше пищните си форми в модните стегнати корсети и по тази причина непрекъснато беше задъхано. Слугинската й униформа бе изключително семпла, въпреки че имаше турнюр и дълъг шлейф, каквито се носеха още от времето, когато кринолинът бе излязъл от мода, с други думи — от много отдавна. Повечето дами изискваха от прислужниците си да се обличат в същите дрехи като тях, макар и от много по-евтин плат. Дори чистачките носеха дълги шлейфове, но бяха измайсторили специални връвчици, с които ги прибираха, докато вършеха работата си и ги отпускаха едва след нейното приключване.